Испанското кралско семейство и благородниците се гордеели, че за разлика от простия народ, водят своето родословие от весготите и никога не са се смесвали с маврите, проникнали в Испания от Африка.
За разлика от кафеникавокожите хора от простолюдието, на бледата кожа на представителите на висшето общество се виждали сини вени. За това те се наричали sangre azul, което означава „синя кръв“.
Оттам и израза „синя кръв“ обозначаващ аристократите проникнал в много европейски езици.

Чудна е историята на 15-годишната Вати, която отново се събрала със семейството си.

Преди седем години, по време на опустошителното цунами в Югоизточна Азия, момичето е било отнесено от вълна. Роднините ѝ били убедени, че е загинала.

Момичето се появи в град Меулабо. Тя мълчаливо седяла в едно кафене, докато не ѝ обърнали внимание. Вати казала, че търси своите роднини, но помни само името на дядо си, религиозен водач на име Ибрахим.

Виждайки внучката си, той веднага се свързал с родителите ѝ. Те я разпознали по белега на лакътя, който получила като дете.

Майката по време на природната стихията се опитала да спаси децата си, но една вълна отнесла Вати.

Една жена приютила момичето, но за прехраната си то трябвало да проси на улицата. Най-накрая жената освободила пленицата си, а състрадателен таксиметров шофьор я закарал  в дома ѝ.

Имало едно време едно семейство. Всяка сутрин жената изпичала по един хляб. Тя отрязвала горната част и я давал на мъжа си, а за себе си оставала долната половина. Така те живели 30 години.

Един ден тя си помислила: “ Докога ще давам всичко от себе си. Отгледах синове. Бях добра домакиня. Винаги вършех това, което искат другите. Колко много ми се е искало да опитам горната част от хляба, а аз я давах на мъжа си“. В този момент тя решила да направи така, както на нея ѝ се искало.

Ръката ѝ треперела, когато подавала долната част на хляб на съпруга си. Тогава съпруга ѝ казал: „Благодаря ти. Искало ми се е поне веднъж да опиташ тази препечена част от хляба, но винаги отстъпвах, защото мислех, че така ти харесва.“.

Едно полско семейство като наследство получило къща, която е на стотина години. Между другото, бившите собственици са се опитали да съхранят всичко старо и не са искали да изменят нищо в обстановката. В резултат на това младо семейство получава дом приличащ на тези показани във филмите на ужасите.

С помощта на професионален дизайнер старият дом се превърнал в доста съвременна хъша. В интериорния дизайн са приложени широка гама от цветове, от бяло до светло червено. Всички предмети в дома са нови с изключение на малък брой от тях. Стаите са напълно обновени, включително кухнята, трапезарията и банята.

На втория етаж се намира голяма спалня и баня. Плюс това има тоалетна, място за съдомиална машина и сушилна.

На входа се виждат огледала обработени с лазер, които превръщат хола на старата къща, в гостна от новия век.

Новото семейство е вдъхнало живот на старата къща.

Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.