Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

77-годишният папа остро разкритикувал организираната престъпност по време на посещението си в южния регион на Италия, Калабрия – сърцето на мафията „Ндрангета“.
„Мафията се покланя на злото и презира работата за общото благо. Това зло трябва да бъде прогонено и изкоренено“. – казал понтификът. Според папата, „тези, които в живота следват пътя на злото, както правят мафиотите не са свързани с Бога. Те са отлъчени от Него“- заключил той.
Папата изразил съболезнованията си на семейството на тригодишно момченце, което било простреляно по време на престрелка между бандитите.
В Калабрия са достигнали най-високия процент на безработица –  56,1, което прави района благоприятна почва за мафията.

Мериам Ибрахим по-рано е била осъдена от суданския съд на смърт за това, че е приела християнството и се е омъжила за християнин. Тя е родила дете зад стените на женския федерален затвор в Северен Хартум.
Съдът е признал 27-годишната Мериам за виновна в това, че тя, която е родена в мюсюлманско семейство, е приела християнството. Жената е заявила, че няма да се преструва на мюсюлманка, за да избегне смъртното наказание.
Според решенито на съда, Мериам трябвало да получи 100 удара и да бъде обесена. Присъдата била отложена поради нейната бременост.
Съпругът на Мериам Даниел Вани е пристигнал в Судан от САЩ, за да спаси жена си. Той сам признава, че ще му бъде много трудно да убеди властите в Судан да помилват жена му.

Връзката между двама души не винаги разбираме как се осъществява.
Отношенията в семейството понякога са много трудни.
Взаимоотношенията в един град са още по-сложни, а в държават трудно контрулируеми.
Нужно е да се регулират взаимоотношенията между хората, в противен случай те се превръщат в отвратителни същества.
За целта се издигат старейшини, вождове, водачи и хора от подобен тип.
Политиката е трудно занимание. При нея трябва да се отчитат огромен брой фактори, недостъпни за повечето хора.
Но за профаните, човешките отношения са прости и разбираеми.
Цената на грешките на политиците за обществото е твърде висока ….
Повърхностно мислещите хора, особено зависливите смятат, че могат да вземат най-доброто решение, но, като правило, със задна дата.