Думата „състрадание“ означава “ да страдаш заедно с някого“. Тази дума е най-подходящ, за да опише Божията любов към нас.
Човешката раса е обречен да страда. Tелевизията ни показва картината на човешкото нещастие по цялата земя. Но погледнете наоколо, вие сте заобиколени от хора, които също страдат. Може би те страдат от самота, страх, отхвърляне, слабост, депресия, бедността, дискриминацията, наркотици и хиляди други проблеми.
Но Бог е милостив. Той страда заедно с нас. Бог знае всички наши скърби и желание да ни помогне. Кулминацията на Божественото състрадание в човешката история е на Кръста, защото на него Христос пострада за нас, за да ни избави от наказанието.
Бог ни призовава да се смилим над нашите ближни. Да им съчувстваме и състрадаваме заедно с тях, като по този начин да им свидетелствуваме за Този, Който пострада за тях.

Слънцето прежуряше безпощадно. Листата на дърветата се бяха свили, сякаш  искаха да запазят последната влага останала в тях. Хората минаваха и всеки търсеше сянка.

Само две жени стояха и се гледаха. Познаваха се много отдавна, но не бяха се виждали дълго време. За тях жегата не съществуваше, имаха да си кажат толкова много неща.

Сребърни нишки се прокрадваха в косата на едната, но другата не се бе оставила на „милостта“ на времето и бе боядисала косите си в червено.

– Тогава бях сама, – каза червенокосата, – дъщерята се беше омъжила, а със сина ти знаеш, не се виждахме изобщо…..Направих голяма глупост.

Приятелката й я погледна учудено, но не каза нищо.

– Той идваше често да ми помага в магазина, продължи червенокосата. Хората започнаха да говорят…. и се оженихме.

– Не си сбъркала, – пое дълбоко въздух другата, – самотата е страшно подтискаща.

– Той е добър човек и с него се разбираме, но майка му е зла. Навсякъде се вреше и ни раздели. Сега съм при сина помагам му за децата. Жена му отишла в Гърция на работа.

Другата жена я погледна нежно и успокояващо, наведе глава и тихо каза:

– „Няма праведен на земята, който да прави добро и да не греши“.

Двете жени се прегърнаха. Утехата кацна на рамото на червенокосата и тя се усмихна….

Изкуството е средство за общуване. Общуване с много хора едновременно. Ала ние не винаги си даваме сметка, че за да стигнеш до това приятно общуване, трябва неизбежно да прекосиш едно дълго и глухо пространство изпълнено със самота.
Този, който е общителен изпитва нужда да бъде винаги с хора и непрестанно да разговаря. Дори в просъницата си бъбри с тоя и оня за това и онова. Той няма желание да пише.
Осенен от щастието да се изявява спонтанно, незабавно и без тия мъчителни спънки на писането. И ника не е чудно, ако нуждата от писане  възникне тогава, когато не остава друг възможен път към хората.

Лий Джин-Гу не може да се раздели с любимата си възглавница. За това решава да покаже на всички колко много я обича. Прегръща я и се оженва за нея.
Възглавницата е направена под формата на герой от аниме или хентай. Най-интересното е, че всички фигури на възглавниците му са направени в цял ръст. По този начин японският тинейджър се сближил със своите анимационни герои, а като възрастен се борил със самотата си.
Лий Джин-Гу направил  специална сватбена церемония в Токио, поканил гости и съответно били приготвени различни ястия. Булката, разбира се, била в сватбена рокля.
Приятелите му казват, че куклата – възглавница напълно го е завладяла и където и да ходи, каквото и да прави, тя навсякъде го придружава.

Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.