Пихме експресо. Около нас цареше спокойствие и животът се носеше на вълни край нас.
– Какво ли ще стане с някой италианец, ако при злополука, загуби и двете си ръце? – наруши мълчанието Дани.
– Просто ще се раздели с мечтата си да играе бокс и да се пребори с някого, – казах разсеяно.
Едва ли щеше да ми бъде приятно да продължим разговора в тази насока.
– Овца такава! – възмути се Дани. – Ти изобщо не мислиш. Ще започне да заеква. Ще получи тежко говорно разтройство. Помисли си, как би могъл да говори, ако не може да използва ръцете си?
Бяхме чували, че южняците жестикулират, докато говорят и го правят доста буйно и емоционално.
Нагледен пример за това бяха група млади мъже, които оживени разговаряха, близо до нашата маса.
Те така движеха ръцете си, че се опасявах за живота им. Раменете, лактите в синхрон с китките изразяваха определено мнение, кривейки се в най-изтънчени извивки. Пръстите им пореха въздуха, като малки птички.
Беше очарователна гледка!

Британски лекар казал:
– Медицината в нашата страна толкова много е напреднала, че можем да вземем черен дроб от пациент и да го трансплантираме на друг. След 6 седмици пациента търси работа.
Немския лекар казал:
– Това е нищо. Ние можем да вземем бял дроб от един човек и да го присадим на друг и след 4 седмици вторият търси работа.
Руския доктор се засмял:
– В моята страна ние можем да вземем сърцето на един човек, да го присадим на друг и след 2 седмици и двамата търсят работа.
Американският лекар потрил ръце и казал:
– Вие момчета сте изостанали. Ние вземаме човек без мозък от Тексас, присаждаме го в Белия дом след, което половината страна иска работа, а останалата част се готви за война.

Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

Аз събирах звезди за теб от всички краища на вселената. Най-големите и най-ярките. Защото те обичах. И когато съзвездията заблестяха около теб, аз се дръпнах настрана, за да не видиш обгорените ми ръце и сърце.
Събирах за теб звезди и не мислех за благодарност, нито за възнаграждение, а само, че те обичам.
Но когато ти дойде след много години и разпиля в нозете ми своите звезди, осъзнах, че не напразно съм обгаряла ръцете и сърцето си.
И тогава разбрах всепобеждаващата сила на любовта….

Човечеството има особено отношение към златото. При зараждане на цивилизацията то е било символ на слънцето, свещен метал, който e имал култово значение. В съвременото общество златото отстъпва място на други материялни цености, но все пак има голямо значение и служи за препъване на мнозина.
Когато разглеждаме златните изделия на рафтовете в бижутерските магазини, едва ли се замисляме от къде идва това злато и как е попаднало в нашите ръце.
Мисля, че в значителна част от съвремените златни изделия могат да се намерят примеси, които бижутерите охотно смесват с цения метал при създаване на различни украшения.
Джордж Соди е представил интересни данни за златотърсачите на Гана. До ушите в калта, евтино и съсредоточено те се трудят в златните мини.
В нашите магазини, може и не толкова често да го виждаме, но на места,  където се продават златни кюлчета, като в Дубай, е в изобилие.
Интересното е, че африканските босове го носят по себе си в изобилие.