Тя седна на леглото. Отлично знаеше, че е направил всичко според силите си, но трябваше да му обясни. А за това трябваше да събере много смелост. Не беше сигурна дали ще успее, да признае, че е слаба жена, която зависи от него.
– Вината не е твоя…., – започна тя. Всяка дума изговаряше бавно и мъчително. – Моя е. Напълно отчаяна съм, защото не успявам да се справя.
– С кое да се справиш?
– Да живея с тази мисъл. Толкова ми е …. трудно. – Очите й се напълниха със сълзи. – Усещам, че не съм това, което искаш. Не мога…..
– Винаги си била това, съм искал.
– Не е вярно, не бях. Ти искаше и нея. А сега ….. през всичкото време, докато сме заедно, докато се любим, мисля за нея. По-точно виждам ви двамата заедно. С какво те е привлякла? С какво те е спечелила? Какво се е досетила, че ти харесва, а аз дори не съм забелязала …..
– Мила, защо говориш така?
– Не, изслушай ме. Опитай се да ме разбереш. За това съм толкова ревнива и уплашена…. Наблюдавам се …… Просто не мога. – Сълзите й се стичаха по бузите и тя гневно ги изтри. – Трудно ми е. Всичко това е ужасно. Отчаяна съм, не мога да се понасям.
Той се протегна и нежно докосна лицето й.
– Разбирам те. И аз съм отчаян. Никога не съм желал друга жена, колкото теб. Онова, което се случи, беше бягство …. Няма да се преструвам, че това не беше единствената причина, – той й се усмихна. – Не съм най-добрия пример за съпруг, но имам чувството, че винаги ме оставаш на последно място. В емоционално отношение ти напълно ме пренебрегваш, за да се занимаваш с нещо друго. Може би съм прекалено взискателен и ти отнемам прекалено много време, но не мога да живея така. Ако някой ме постави на първо място, усещам се невероятен. Но това не бе достатъчно. Исках теб. Нямаш представа колко много те обичам….
– Наистина ли?
– Разбира се, че те обичам. Навярно се питаш, как тогава е възможно да съм ти изневерил. Случи се, защото не можех да имам теб, както едно време. Това не е извинение …. съжалявам за начин, по който постъпих… Обичам те и се нуждая от теб. Ти просто се отдръпна от живота ми.  Държеше се чудесно след всичко, което се случи. Допусна ме обратно при себе си и продължи да бъдеш добра съпруга, за която всички ми завиждаха, но аз изгубих сърцето ти.
– Не не си ме загубил. Просто се бях свила. Само така можех да се преборя с болката, като се преструвам на недосегаема пред всички. „Да той е имал флирт, но аз не съм от тези, които не могат да преживеят изневярата“.
– Признавам, че се справи много добре. Бях започнал да мисля: „След като тя се справя със всичко това, на нея не й пука за мен“.
Тя седеше без да откъсва очи от него.
– Аз съм кривнал, а ти си се отказала от куп други неща, – неспокойно продължаваше да разсъждава на глас. – Но сега поне знам какво да направя. Знам колко е било трудно всичко това за теб, но разбирам, че още ме обичаш.
Протегна ръце, обви нежно тялото й, а тя потъна занемяла в прегръдката му….. За първи път тя остави огорчението и гнева. Почувства се обичана и спокойна, а той й се усмихваше щастливо……

Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

В Китай все може още да се вижда,…. докато……
В Китай е установен полувековен рекорд по брой на дните със смог в годината. Според метеорологичното управление в Китай, от началото на годината средният брой на дните със смог е 4.7, което е 2,3 дни по-дълго в сравнение с предходните години.
През октомври, в продължение на 10-15 дни бяха покрити със смог Шанси, Хенан, Анхой, Хунан, Хубей, Чжецзян, Цзянсу, Чунцин и Тянцзин. В югоизточната провинция Шанси, както и в повечето части на провинциите Хънан и Цзянсу  смогът е царял 15-20 дни, а на места повече от 20 дни.
Очаква се, че през първите десет дни на ноември в ръцете на смога да бъде Северен Китай, реките Хуанхъ и Хуайх, районите в средното и долното течение на реката Яндзъ и Съчуанската котловина.

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.

Това Това се е случило в една църква в Далас.
– Аз служех в Далас в доста голяма църква, – разказва Рой Хикс. –  Тази вечер не положих на никого ръце, просто се молех за изцеление. По време на молитвата забелязах как осемгодишно момче внезапно скочи от мястото си и избяга през вратата. То отсъства от залата 15 минути. Когато се върна, аз го извиках отпред и го попитах:
– Какво стана?
Момчето разказа следното:
– Аз съм се родил с астма. Тя беше толкова сериозна, че не можех да бягам и да играя. Правейки няколко крачки аз се задъхвах и падах. Тогава си мислех, че ще умра, защото не можех да възстановя дишането си.
След това лицето на момчето се озари с усмивка и то продължи:
– А вие видяхте ли ги тази вечер?
Рой Хикс не разбра:
– Какво имаш в предвид?
Момчето отново попита:
– Вие видяхте ли ангелите? Там на върха, те бяха много. Един от тях се спусна към мен, положи ръка на гърдите ми и те започнаха да горят. След това започнах дълбоко да дишам и разбрах, че нямам повече астма. Когато ангела си отиде, аз изтичах до паркинга за автомобили и бягах там в продължение на 15 минути. Можех прекрасно да дишам. Ето чуйте!
И момчето започна мощно да диша. Неговите дробове наистина били изцелени от ангела.
Хикс попита присъстващите:
– Тук има ли някой от родителите на това дете?
Обади се майката, плачеща от радост:
– Синът ми казва истината, – каза жената. – Той наистина е изцелен.
Ние не можем често да виждаме ангели, за това и не знаем какво те правят на богослуженията.
Но Господ ни уверява, че ангелите пазят всички, които вярват в Него.