Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Учени от САЩ са успели да разшифроват тайствения шум, който в течение на половин век е бил регистриран в дълбините на океана в близост до Антарктида и Австралия.
Сътрудниците на Националното управление за океански и атмосферни явления в САЩ сега с увереност твърдят, че кратките звуци, от една до три секунди в диапазон от 50 до 300 Hz, за първи път зафиксирани през 60-те години на миналия век, са „речта“ на китове от вида малък кит Minke.
Тайнственият шум редовно възниквал по време на австралийската зима и е наречен „крякане на био патица“.

На английски език има изречение, в което една и същата дума се използва 11 пъти под ред. Ето ви и самото изречение.
James while John had had had had had had had had had had had a better effect on the teacher,
Това изречение се използва в английския език, за да се покаже необходимостта от използване на препинателни знаци, които подчертават изменение на интонацията, ударение и пауза, преминаващи в разговорна реч.
Това е английският вариант на изречението, което използваме на български: „Да се обезглави не да се помилва“, където смисълът се изменя в зависимост от мястото на запетаята.
Английското изречение се използва като езикова загадка или тест, в което правилно трябва да се поставят препинателните знаците, за да се разбере смисъла му.
Ето и правилният вариант на разглежданото изречение:
James, while John had had „had“, had had „had had“; „had had“ had had a better effect on the teacher.
А ето и примерният превод на полученото изречение:
Докато Джон е използвал „имаше“, Джеймс използва „имал“; учителят е предпочел „имал“.

През 1917 г. в популярното издание  „New York Evening Mail“ се появила фалшива история за появата на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен, за да се демонстрира как леко може да се заблуди обществеността чрез медиите.
В статията се цитирали „факти“ как в САЩ неохотно се приемала появата на вани в средата на 19-ти век. Къпането във вана официално се приемало за нездравословно и във връзка с това, процедури извършвани в нея, били обложени с драконовски данъци или нацяло били забранени.
Въпреки недостоверността на информацията, представена във вестника, тя широки се цитирала в различни публикации и дори сериозни научни доклади.
Осем години по-късно Менкен се самоизобличил в лъжа относно пуснатата информация, но това не накърнило репутацията на фалшивите банни истории.
Например, през 1952 г. в речта си за здравеопазването, президента Труман цитирал статията на Менкен, а през 2004 г. “ Washington Post “ разкрил фалшивия факт в колонката “ Обзалагам се, че не знаех, че … “ .

Той имаше една способност, която учудва всички. Често сменяше политическите си убеждения.
Веднъж се беше случила следната любопитна история.
Една сутрин, когато бил още към БСП, го поканили да произнесе реч на масово събрание нa ГЕРБ вечерта и той приел. До обед дори подготвил речта си. Но следобед станал привърженик на БСП и се заел да пише на транспаранти лозунги, които привържениците на БСП щели да носят същата вечер на едно шествие.
Целия следобед той писал тези лозунги и загубил толкова време, че вечерта настъпила преди той да успее да промени политическите си възгледи.
И тъй той произнесъл на открито голяма реч в полза на ГЕРБ, а в това време покрай трибуната минало шествие от привържениците на БСП с написаните от него лозунги.
Той беше особняк, но въпреки неговата ексцентричност всички го обичаха. И не само го обичаха, но го и уважаваха, защото в душата си беше златен човек.