При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.

Попитали веднъж Настрадин:
– Можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
– Колко са сега, – казал Настрадин, – ми е трудно да отговоря. Тъй като тази година имах добра реколта, всяко мое желание е задоволено, живея в изобилие, удовлетворен съм от нещата край мен, а това ми вдъхва оптимизъм. Как да разбера кой ми е приятел? Нали приятел в нужда се познава!

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.