Навярно сте слушали за енергия от вятър и слънце, за биотопливо, за хидроелектричество, за енергия от вълните и приливите. Но в природата има множество източници на алтернативна енергия, освен тази, която използваме днес. Чистата „зелена енергия“ е навсякъде около нас.

Учените вдъхновени от природните механизми са изобретили изкуствен лист, който може да събира енергия от изпаряващата се вода.

На листа се прикрепят въздушни мехури, които се генерират благодарение на разликата в електростатичните свойства на водата и въздуха.

Това изследване може да открие нови възможности за натрупване на енергия, получена при изпарение.

За разлика от европейците, инките не използвали златото, среброто и скъпоценните камъни като разменно средство, а ги ценели като подходящ материал за украса и преди всичко за изработване на свързани с религията си предмети, украса на мебели и дори за домакински

прибори.

Стените на много сгради били облицовани отвътре със злато. Златни били дори водоскоците.

Ето защо върховният инка предложил да се откупи от испанците със стая пълна със злато. Всъщност инките плащали с гърнета, тави, стари тръби и улуци.

Всички тези вехтории били пратени с готовност, но предметите с култово предназначение и естетическа стойност били задържани.

Резултатите от изследванията показват, че за разлика от обикновените лампи, енергоспестяващите са източник на електромагнитно радиочестотно излъчване. Границите за допустимите норми се нарушават в радиус около 15 см от цокала на лампата.
Това означава, че ако такава крушка е поставена на тавана, ние не попадаме в зоната на по-високото й електромагнитно излъчване. Но край нощни лампи, покрити осветителни прибори, човек прекарва повече време, а това е риск за здравето му.
Електромагнитното поле от такъв мащаб може да не доведе до конкретно заболяване, но може да бъдат катализатор на заболявания, особено на централните нервната и имунната системи, евентуално и сърдечно-съдови нарушения. Организмът винаги реагира на такова въздействие, като към допълнителен , неблагоприятен фактор от външната среда, което го кара  да изразходва жизнени ресурси в повече. Това отслабва организмът на човек и може да доведе до изостряне на хронични заболявания, до намаляване на съпротивителните сили на организма към вируси.
При включване тези лампи внасят високочестотни смущения в електрическата мрежа. А това още повече води до „замърсяване“ от гледна точка на електромагнитната екология. Огромно количество от включени енергоспестяващи лампи може да доведе до заплаха за електротехническата безопасност, тъй като те не са проектирани  за такова натоварване на мрежата.
И накрая още една опасност. Тези лампи съдържат живак. Единична лампа не е достатъчно голяма, за да отровят някой. Те не трябва да се изхвърлят в кошчето с другия боклук. Нужно е да се събират в специални пунктове. А къде са те?
Защо Европейския съюз преди години забраняваше използването на живачни термометри, като евентуална заплаха за здравето, а сега мълчи за енергоспестяващите крушки?
Отговорът е много прост. В Европа се планира да се премине масово на много по-безопасни светодиодни енергоснабдяващи лампи, а не компактните луминисцентни, които професионалистите смятат за междинен вариант,
А до тогава? Освен това, сега използващите се енергоспестяваши крушки съвсем не са евтини, а за качеството да не говорим, въпреки обещанието на опаковката.

При посещение в Париж у туристи, предимно японски, се наблюдава Парижски синдром. Психично заболяване, което се характеризира с поява на световъртеж, халюцинации, деперсонализация и други.
Причина за синдрома е несъответствие между идеалния образ за Париж и неговите жители, представени в японските списания и реалността.
Ефектът се усилва и от културната бариера, която се състои главно в голямата разлика от начините на поведение и комуникация при японците и французите.

Един човек живеещ на края на пустинята, посадил в градината си розов храст, който изобщо не цъфтял. Дълго чакал стопанина, но храста така и не цъфнал. И тогава човекът попитал розовия храст:
– Защо не цъфтиш?
– Защо да цъфтя?- удивено попитал храста. – А и защо трябва да цъфтя? Погледни наоколо никой не цъфти, Те са като мен камилски тръни и не цъфтят.
– Но ти не си трън.
– Как да не съм? Аз съм такъв, каквито са и те. Върху мен също има тръни, – отговорил храста.
– Не, ти си розов храст и трябва да цъфтиш, – не се отказвал градинаря.
По много начини човекът се опитвал  да убеди храста, че трябва да цъфти. Показвал му в енциклопедията рози и камилски тръни, доказвал му , че между тях съществува разлика, но нищо не помогнало.
Градинарят нямал повече сили и търпение да убеди храста, за това решил да си купи друг розов храст. Така в градината се появил още един розов храст.
– А, ето още един камилски трън като мен, – казал си първият розов храст. – Сега ще има с кого да си говоря, защото другите камилски тръни са далече и с тях не мога да общувам.
Двата храста бързо се сприятелили. Те си говорили много. Новодошлия разбрал, че приятелят му по някакъв много странен начин е възприел себе си за камилски трън, но въпреки абсурдното му твърдение не спорил с него.
Скоро пролетта дошла, а след нея и лятото. Новият храст цъфнал. Храстът, който се считал за камилски трън се удивил. Той не очаквал такова нещо. Но цветовете на приятелят му били толкова красиви, че стария храст ахнал и на неговите издънки се появили сълзи. При вида на тази красота сърцето му се изпълнило с радост.  Опиянен от нея той разцъфтял.