Италиански лекари провели неочакван експеримент в един от местните родилни домове в град Мантуа. Те се опитвали да разберат, какво може да намали болките по време на раждане. Оказало се, че жените трябвало да пеят по време на раждане.

Така лекарите посъветвали родилките не да викат, а да пеят. Резултатът бил поразителен. Пеенето значително намалило силата на болката по време на раждане.

Според експерти, по време на пеене в тялото на човека се изработва ендорфин, хормонът на радостта. Той снижава болката и успокоява.

Успоредно с това, пеенето разслабва мускулите и така се облекчава самия процес на раждане.

Освен това, песните отлично успокояват и децата. Когато дете плаче, разговорите не помагат. Тогава пеенето е по-ефективно.

При направени експерименти се достигнало до извода, че пеенето два пъти по-добре успокоява проблемните деца, отколкото музика или разговор.

Очевидно е, че майките вместо да говорят на децата си, за да ги успокоят, е време да им попеят.

При раждане зрителни органи са напълно оформени, но тяхното окончателно „узряване“ става през първите шест месеца от живота.

През този период, децата променят цвета на очите, мускулите укрепват, детето се опитва да се фокусира и се научава да плаче.

Тъй като слъзните канали на новороденото са затворени в първата седмица от живота му, бебето плаче „на сухо“. Откриването на каналите започва от 4 до 6 седмица след раждането.

Въпреки това този срок е условен, отварянето на каналите и появяването на сълзи може да започне, както по-рано, така и по-късно. Всичко зависи от индивидуалните особености на развитието.

Тъй както Господ влезе в човешката история, така Той трябва да влезе във всеки от нас. Позволихте ли да се превърна във „Витлеем“ за Божия Син?

Не можете да влезете в пределите на Божието Царство, ако не се новородите, т.е. родите отгоре, а това няма нищо общо със земното раждане.

Това не е заповед, а констатиране на факт.

Новорожедието се различава от нормалното раждане по това, че предаването ни на Бога е такова, че в нас „се изобразява“ Христос. А когато това стане, в нас започва да действа Неговата същност.

Бог се яви в плът. И ето какво е станало възможно и толкова реално за нас благодарение на Изкуплението.

Бъдни вечер е време, когато се очаква раждането на Христос.

Ден, в който с голяма радост преживяваме срещата си с Бога.

Преди този чуден ден поради греха, Бог е бил разделен от човека. И независимо от това, колко нетърпелив е човека да се срещне отново с Бога, той сам по себе си не може да осъществи тази среща.

Бог, поради своята неизмерима любов и милост, стана човек.

Той премина границата, която разделяше падналия човек в грях от вечния живот и радост, с една единствена цел да ни върне при Себе Си

Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.