Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Възрастовата дискриминация не се заключава само в работата. Много би ми се искало животът на възрастните хора да бъде по някакъв начин организиран.
Младите имат дискотеки, ресторанти, стадиони, свои телевизионни програми и филми, които са насочени към тяхната възраст.
Бих искала за възрастните да имат своя модна индустрия, специализирани салони за възрастни на достъпни цени, плувни басейни, спортни зали, лекари, място за комуникация.
Спомням си преди ….. казваха ми:
– Да минеш без ред? Тези възрастни жени не можеш да прередиш……
А сега вече аз самата съм баба. Прави ли се нещо в това направление? Достатъчно ли е или на мен така ми се струва, че нещата не вървят?
Ако си млад човек, помисли си и ти ще остарееш, а ако си стар гласът ти не се чува…..

Котка хванала петел и искала да го изяде под благовиден предлог. Първо го обвинила:
– Само притесняваш хората с кукуригането си и не им даваш да поспят, оше преди да се е разсъмнало .
Петелът се защитил:
– Но аз ги будя за ежедневната им работа.
Котката не се отказала и продължила с нападките си:
– Противно на природата, оплождаш и майка си и сестрите си.
Петелът се оправдал:
– Но това го правя в полза на собствениците, старая се те да получат повече яйца.
Тогава котката не издържала и изкрещяла:
– Ти какво си мислиш, че твоите извинения ще ми попречат да те изям?
Когато лош човек  реши да направи зло, той ще го направи по своя си начин, не под благовиден предлог, така направо.

В центъра на стария град ще се появи нов ултра – модерен хотел.
В края на 2017 г. в Карлсплац ще започне работа по изграждането на хотела, която ще продължи две години.
Хотелът клас „лукс “ ще бъде построен на мястото на хотел Königshofen, който ще бъде разрушен. Проектът на новия хотел в стила на “ Тетрис “ е създаден от испански архитект.
Девететажният хотел ще има големи прозорци и площадки за наблюдение от високо.
На покрива на хотела с 95 стаи ще има ресторант с прекрасна панорамна гледка към града.

В един град съветникът на султана загубил работата си. Владетелят престанал да му се доверява и го отстранил от себе си.
За съветник назначил друг човек.
Когато новият съветник влязал в дома предназначен за съветника на султана, той заварил там предишният, който бил на тази длъжност.
Той си стоял на мястото, както преди, без да си събира нещата, за да напусне дома.
Новият съветник изумен попитал:
– Защо си тук и не се приготвяш за заминаването си? Ясно е, че си загубил мястото си.
– Да, вярно е, – въздъхнал предишният съветник, – загубих място, ….. но не и надеждата!