Зъболекарите твърдят, за изменение на цвета на зъбния емайл, който може да стане жълт, лилав, син, зеленикав и кафяв влияят следните причини.

Честата консумация на храни, които съдържат захар и брашно. Сладките неща са катастрофа за зъбите.

Прониквайки в микропукнатините, фрагментите от сладкарските изделия, спомагат за развитие на кариеса.
Освен това бактерии, които се развиват поради честата употреба на захар спомагат за възникване на зъбен камък.

Продукти, които съдържат в своя състав пигменти, като кафе, чай, особено Кока Кола, също непосредствено влияят външния вид на емайла. Те създават устойчив жълт цвят. Честата употреба на газирана вода спомага за разрушаване на емайла, тъй като съдържат висок процент киселини и захар, а това е много вредно за организма.

Стоматолозите отчитат и наследствения фактор. Борбата с него е още по-трудна.

Повредата на зъбите, която се изразява в нарушаване на повърхността, всяко разцепление, микро-пукнатини, кухини, зъбен камък, микро пукнатини, всички тези фактори повече, отколкото всички изброени оказват влияние върху състоянието на емайла.

Внимавайте, при повреден емайл на зъб, не опитвайте да го избелвате, защото напълно ще го разрушите.

Вземете лак за нокти, с подходящ цвят и драскотината по колата ще стане незабележима.

Безцветният лак е ефективен за борба с пукнатините на предното стъкло.

Като временна мярка нанесете 2-3 слоя лак. Той може да предотврати увеличаването на пукнатината.

Реставрирането на счупени керамични съдове чрез залепване се нарича кинцуги. Вместо лепило майсторът използва особен лак, смесен със златен, сребърен или платинен прах.

Ако при обикновения ремонт шевовете и пукнатините се стараят да ги замаскират, то целта на кинцуги е да подчертае пропуските и недостатъците, подобно на непостоянството в живота.

Някои японски колекционери били обвинени в умишлено счупване на скъпи вещи с цел да се възстановят чрез стила кинцуги.

Евгени Павлов работеше като готвач в един от училищните столове на града. Той обичаше много децата. Видеше ли разплакано дете, отиваше при него и се стараеше да прогони мъката му.

Веднъж отиде до съседното селище за продукти. След като натовари всичко, се спря на една не много оживена улица и реши малко да отдъхне. Денят беше много тежък за него и умората си каза думата.

Вече затваряше очи, когато върху колата му падна мрежа против комари и мухи.

„Ааааа … и тук ли няма да ме оставят на спокойствие поне малко“, – каза си Евгени.

Той излезе от колата и бе решил сериозно да се скара на злосторника.

Когато вдигна очи нагоре, видя, че прозорецът бе отворен, а на корнизът му виси момиченце на не повече от годинка.

Евгени трепна, но бързо съобрази, къде ще падне детето и се премести бързо натам.

Момиченцето се бе отскубнало от прозореца и вече летеше надолу.

Евгени енергично пристъпи и разтвори ръце.

Когато усети малкото телце до гърдите си, той въздъхна дълбоко, притвори очи и каза:

– Слава Богу, успях да го хвана…

Детето бе ударило силно рамото му при падането си, но когато медиците от пристигналата линейка поискаха да го прегледат, Евгени махна с ръка.

– Нищо ми няма, вижте детето! Добре ли е?

– То е добре, но нека да ви прегледаме, – настоя лекарят от линейката.

– Добре съм, ще се оправя, – усмихна се Евгений на малкото момиченце.

Павлов отиде до колата си, седна зад волана и потегли.

Когато се прибра усети силна болка в рамото. Отиде до поликлиниката. Направиха му рентгенова снимка. Оказа се, че има малка пукнатина в костта.

– Няма страшно, – засмя се Евгени, – нали детето остана живо и нищо му няма.

А в това време майката на момиченцето обясняваше:

– Ането се облегна на мрежата, която бе закрепена за рамката, но се откъсна от прозореца. Протегнах ръце, но не успях да хвана детето, което полетя след нея. Къде е мъжът, който спаси дъщеря ми? Искам да му благодаря.

– Той си тръгна, – каза един от присъстващите, като посочи вече празното шосе, по което бе отпътувал Евгени.

На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.