Мостът е важно архитектурно съоръжение. Бъдещите модели на мостовете не са само, за да свързват два бряга, но и  за озеленяване. Такъв мост ще бъде изграден в Корея над река Хан. Той ще има дължина 1 километър.
Според архитектурния проект, мостът ще бъде такава конструкция, в която ще бъдат поместени парк, търговски център, музеи, библиотеки и други обществени съоръжения.
Целият мост ще бъдат оборудвани със слънчеви панели и засадена с растителност. Футуристичният мост, за разлика от сега съществуващите мостове в Корея, ще бъде приспособен за пешеходци и велосипедисти.
По цялата дължина на моста ще бъдат разположени няколко докове за водни таксита, яхти и круизни кораби. Достъпа към доковете ще бъде организиран по подходящ начин, за да отговарят на всички изисквания за безопасност.
Този проект изглежда впечатляващ, но кога ще се реализира за сега не се знае.

Холандски дизайнери архитекти са проектирали дизайна на дом, който свободно плава по река Амстел в град Амстердам.
Конструкцията има много моден стил, без да губи характерния вид на типичните плаващи къщи, които и така не са много.
Комфортът и съвремените технологии съпровождат този проект.

Прохладни ли е? Радвай се, може би след няколко години в не много горещо време на годината можете да забравите за това с помощта на зарядно устройство. Устройства за комуникиране, електронни книги, плеари…, всичко можете да заредите, ако носите дрехи направени от Power felt. Това е нанотъкан разработена от Кори Хюит.
Подобно парче е сглобено от въглеродни нанотръби и пластмасови влакна. Електричество се генерира благодарение на разликата в температурата между човека и околната среда. Ако от Power felt се направи риза или сако, мощността му ще подържа плеар IRIVER.
Колкото е по-студено навън, толкова е по-ефективен термоелектрическия материал генериращ електричество. Не е известно дали създателя е мислил за развитие на проекта, но първото, което ти идва в главата, след зареждането на плеара е, ако се съберат повече хора може да се зареди кола. Новият материя струва долар за килограм.

Хора, който смятат, че животът им е само тук на земята и смъртта определя края му, са измислили „заместител на вечно съществуване“ на земята.
Първата успешна операция по прехвърляне на човешкото съзнание в един идеален и съвършен робот ще се извърши в рамките на следващите десет години и ще позволи на притежателите на такива тела „да живее вечно“.
Предприемач на руската федерация Дмитрий Итсков е стартирал проект „Аватар», чиято основната задача е да се създаде  изкуствено тялото, които ще бъдат снабдено с паметта, знанията и информираността на определено лице и то ще станат почти неуязвимо и безсмъртно.
За да осъществи уникален проект, използвайки съвремените технологии Джеймс Камерън и г-н  Итсков са привлекли близо сто професионалисти и експерти.
Идеята е била да се облагодетелстват хора с ограничени физически възможности и нелечимо болни.

Удивителният проект Metropolitan Station 20 е предложен за една от метростанциите в София. Проектът е на специалисти от Zeybekoglu Nayman Associates.
Той се стреми да използва връзката  между метрото и градската инфраструктура.
Стъкленият гръбнак обхваща пространство, разположено под земята, предназначен да обезпечава вътрешността на станцията с колкото се може повече количество дневна светлина.
По думите на проектантите, използването на дневна светлина, като архитектурен замисъл, спомага за максимално ефективната ориентация на пътниците и им дава чувството за безопасност.
Този ефект допринася въздухът в станцията да има цвят на небето. Спускането към метрото е изградено като елегантно съвременно допълнение към живота протичащ отгоре. В общото пространство на станцията е осигурени място, където можете да се отпуснете, магазини и заведения за хранене.
Този уникален проект показва съгласуваност между двата свята, разположени отгоре и отдолу. Елегантно геометричните форми от стъкло определят съвременните скулптурни тенденции на ново архитектурно поколение.
През деня помещенията на станцията получава естествена слънчева светлина, а през нощта изкуствена светлина, идваща от вътрешността на станцията.