Исландия предлага нов начин за справяне с вредните емисии и глобалното затопляне. Учени и инженери, работещи на големите електростанции в Исландия, за първи път превърнали емисиите на въглероден диоксид в камък.

Такива емисии с помощта на уникална технология „се изтеглят в земята“ и стават твърди. Това дава възможност за рециклиране на CO2 в земята, без риск, че отпадъците могат да проникнат във въздуха или да се взривят.

Hellisheidi в Исландия е най-голямото световно геотермално съоръжение, което осигурява енергия за Рейкявик. Енергия се получава за сметка на изкачване на вода нагрята от вулкан, която задвижва турбини. От това действие се изхвърлят вулканични газове, включително и CO2.

Пилотният проект Carbfix  превръща емисиите, които преминават през базалт, в камък. При преминаване на въглероден двуокис през базалтов газ, той се превръща в твърд базалт само 2 години.

Инженери и учени са разработили система за връщане на вулканичните газове, включително и въглеродния диоксид обратно в земята, и това е съвсем безопасно.

Кулата-капсула „Накагин“ е била построена в 1972 г. по проект на японският архитект Кишо Курокава.

Зданието се явява пример за японски метаболизъм, движение в архитектурата и градоустройството, която се е появила през 1950 г. в противовес на функционализма.

За зданията в стил метаболизъм е характерна сякаш някаква незавършеност и откритост на структурата за „диалог“ с изменящата се градска среда.

Построеното, в токийския район Гинза, здание се състои от 140 капсули-модули, които в разни комбинации са съсредоточени около два носещи стълба.

Размерът на всеки модул е 2,3 х 3,8 х 2,1 м. Те се крепят към опората само на четири болта. Височината на дома е тринадесет етажа.

През 2007 г. живущите в „Накагин“позовавайки се на ограничените условия и наличието на азбест в строителството на сградата, гласували за разрушаването ѝ.

Желаейки да спаси своето творение Курокава предложил проект за мащабна реконструкция на кулата.

Планът за реконструкция бил подкрепен от основните архитектурни асоциации в Япония, Японския институт по архитектура, но поради големите финансови разходи, работата така и не започнала.

След това болшинство от живеещите там се изнесли и изоставили своите апартаменти.

Такива дървета ще бъдат посадени в Аржентина в град Сан Карлос де Барилоче.

Това екологично благоприятно решение единодушно е прието от градския съвет. Кметът предложил на родителите сами да изберат, какво дърво да се посади след като се роди детето им.

На майката и бащата било поставено само едно условие, желаното дърво трябва да бъде представител на местната флора.

Това предложение е свързано с идеята за възстановяване на местните гори, които силно са засегнати в последно време.

Според лекарите всяка година в Сан Карлос де Барилоче се раждат около 2500 деца.

Местните власти се надяват, че резултатите от проекта ще бъдат видими в рамките на няколко години.

В Сан Франциско има 360 слънчеви дни. Това е огромен потенциал за развитието на алтернативни източници на енергия.

Властите на града са решили да не изпускат своя шанс. Скоро в града е приет закон, изискващ всички сгради по-високи от десет етажа, да бъде оборудвани със слънчеви панели.

До сега властите в града активно са поощрявали по много начини, включително и чрез система за преференциално данъчно облагане, поставянето на слънчеви електростанции върху административните и жилищните сгради.

Архитектите трябвало да отделят 80% от площта на покрива за слънчеви панели. Без това нито един проект няма да бъде одобрен за строителство.

Основната цел на властите е  до 2025 г. 90% от потреблението на енергия да е от възобновяеми източници.