Васил Петров днес беше в училище. Синът му бе счупил два прозореца, насинил окото на момче от по-малките класове и се бе държал грубо с учителката си.

За да изгони болката си от посрамяването си, Васил беше седнал в близката бирария пред една голяма халба бира.

Минчо, съседът им го видя и като усети, че е угрижен, отиде при него.

– Какво ти е, Васко? Болен ли си?

– Моя хубостник такива ги е свършил в училище, че се чудех къде да се скрия от срам, – едва не проплака Васил.

– Младото поколение расте в атмосфера на задоволеност. Затрупваме ги с какви ли не играчки, – подхвана от далече Минчо.

– Това е най-малкото. Погледни го моя, две педи е от земята, а вече е независим и самостоятелен. А какви ги върши?

– Неукрепналите ни деца попадат под медийната инвазия на света. – каза Минчо.  – Всичко това срива авторитета на родителите. Васко ти постояно си на работа и не ти остава достатъчно време да се занимават с децата си. На кого ги оставяш тогава? На развлекателната индустрия, телевизията и компютъра, както и на „педагогическите“ методи на улицата.

Васко сякаш не бе чул думите на съседа си, а се нахвърли яростно:

– Виж как ги възпитават днес в училище!

Минчо се опита да влее малко разум в главата на провинилия се баща:

– Мисленето на младия човек  се влияе от медиите, а не от училището, за това се държат така. Какво гледат по филмите, забавните програми, шоута и какво ли още не от този боклук? Ще се съгласиш, че всичко това ги прави  необуздани, егоисти, спомагат за развитието на детска престъпност, стават агресивни, започват рано да правят секс и всичко това в комплект с отсъствието на респект към учителите и възрастните хора.

– И какво да правя? – започна да се оправдава Васил. – От сутрин до вечер съм на работа, прибирам се уморен. Кога да намеря време за моя калпазанин. В повечето случаи го оставам на майка му. Тя се оправя с него.

Минчо въздъхна:

– Всичко отрицателно, поради незаинтересованост ни,се натрупва още в първите 7 години у детето, а това носи горчиви плодове за поколения напред.

Васил махна с ръка и удави притесненията си в чашата с бира.

Официалните статистически данни показват, че тук съществува много малък процент на престъпност в сравнение с другите държави в света.
Населението на Исландия е малко повече 300 хиляди души. Въпреки това, както и навсякъде другаде, трябва да има ред и орган, който да се занимава с контрола, разкриването на опасните ситуации.
Полиция има почти във всички страни. Разбира се такава има и в Исландия. В контраст с мрачната полицията в други страни, полициите в тази страна са добри, гостоприемни и усмихнати. Освен това, в исландската полиция имат снимки, които не са от мястото на местопрестъплението.
На повечето от тях полицаите изглеждат като безгрижни туристи, които участват в различни несериозни неща, забавляват се, смеят се и така нататък. Разбира се, има хора и в малко по-различни моменти. Престъпниците са навсякъде, но изображението на позитивни хора, към които можеш да се обърнеш с проблема си и да намериш при тях подкрепа и помощ, е завладяващ. Може би това се дължи на отсъствието на ужаса, който е налице по улиците и тъмните места на градовете в другите страни.
Полицаите в Исландия още не са загубили лицето си, но все пак са хора в униформа. Зад усмивка и безгрижната атмосфера стоят бронежилетки, огнестрелни оръжия, палката, радиото и други атрибути, чрез които полицаят е готов във всеки един момент да бъде на границата между живота и смъртта в името на обществото.

77-годишният папа остро разкритикувал организираната престъпност по време на посещението си в южния регион на Италия, Калабрия – сърцето на мафията „Ндрангета“.
„Мафията се покланя на злото и презира работата за общото благо. Това зло трябва да бъде прогонено и изкоренено“. – казал понтификът. Според папата, „тези, които в живота следват пътя на злото, както правят мафиотите не са свързани с Бога. Те са отлъчени от Него“- заключил той.
Папата изразил съболезнованията си на семейството на тригодишно момченце, което било простреляно по време на престрелка между бандитите.
В Калабрия са достигнали най-високия процент на безработица –  56,1, което прави района благоприятна почва за мафията.

В град Уенйоу е бил показан автомобил украсен с кристали. За украсата му са отишли 230 000 960 камъка, а петима работници са го облепвали 3 часа с тях.
Стойността на кристалите се равнява на 400 000 юана.
Предполага се, че следващия път украсата на колата с диаманти няма да се прави в покрайнините на някой провинциален град, а някъде по в центъра. Това ще е доказателство за ниската престъпност в Китай, а тя е на доста по-ниско равнище в сравнение с това в нашата страна.
Тук можеш спокойно да се разхождаш по улиците и посред нощ, дори и в големите градове. Никой не иска да пуши, защото ще загуби хубавата си усмивка….А полицаите са няколко пъти по-малко отколкото тук, че за какво ли са им щом престъпност почти няма.

Седят група богати бизнесмени и обсъждат въпроса, какво е това щастие.
Американският бизнесмен твърди, че щастието се заключавало в ранчо, семейство, три кучета, 500 бивола и много деца.
Френският бизнесмен споделил своето мнение по въпроса. Според него щастието са пет любовници, вила на Елисейските полета и собственост на лозя в Гаскония.
Българският им колега се засмял и казал, че нищо не разбират от щастие. Той е щастлив, защото сутрин като се събуди, от дясно му идва блондинка, а от ляво брюнетка. Отваря сейфа, а там милиони. Налива си коняк за 600 долара и излиза на балкона на своята триетажна вила. Поглеждайки надолу вижда как блести неговото Бентли, а до него скъпото Ферари. О, а след това……
Вратата се взривява, влизат два микробуса. От единият слизат данъчните, а от другия части от отдела за борба с организираната престъпност. И един от тях пита: „Това Иван Вазов 8 ли е?“ А ти отговаряш: „Не, 9“.