Военните и инженерните гении също са имали съмнителни военни изобретения. Едно от най-достойните за споменаване в този контекст е „адската машина“ през Първата световна война, наричана „Цар Танк“.
Огромният колесен боен механизъм е проектиран със скорост 17 км/ч. Той би произвел огромен психологически и демолизиращ ефект върху противника. Но неговите полезни качества приключват до тук. Лошото било, че и най-слабия залп от шрапнел изкарвал машината от строя.
Въпреки, че при тестовете танкът чупел бреза кто клечка кибрит, той нямал голяма проходимост. Задния управляем валяк, ако двигателят няма голяма мощност, веднага потъвал в почвата.
Изпитанията са показали, че тази машина е непригодна. Цялата тази огромна конструкция ръждясвала в гората, докато била демонтирана за скрап, при новата руска власт през 1923 г.

Открити са необичайни растения на Филипинските острови, за които металите са им нужни за поддържане на живот им.
Растението Rinorea niccolifera, открито от учените на Филипинския университет е способно да поглъща от почват никел в големи количества. В неговите листа може да се натрупват до 18 промила метали, това е сто пъти повече, отколкото при другите растения.
За това не е изненадващо, че то расте добре в почва, наситена с тежки метали, например, в западната част на остров Лусон във Филипините. То дори може да се разтвори система Topas 5.
За разлика от Rinorea niccolifera, повечето от известните на науката растения не могат да оцелеят в почва наситена с метали. Уникална възможност за абсорбиране на метали имат само около 350 вида растения от 300 000 известни на науката.
Филипински учени мислят да използват уникалното растение в полза на селското стопанство, с цел да се намали концентрацията на металите в почвата.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

За да растат добре дърветата е необходима почва, слънчева светлина и вода. Но се срещат и такива взискателни дървета, които за да растат успешно  им трябва специален тип гранит. Именно така учените обясняват разпространението на гигантски секвои в определени райони.
В планините на Сиера Невада биолозите са забелязали, че гигантските секвои растат на определени места. Изследванията са показали, че там има гранитни скали. Именно те обуславят бурното развитие на секвоята. Геоложките скали не са по-малък фактор за растежа на дърветата, отколкото климата.
Гори могат да растат там, където им позволява климата и където има подходяща геоложка основа.

За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.