Страхът му даваше кураж. Беше решил да ѝ каже, че се виждат за последен път сутринта.

Когато слязоха да закусват Благой започна предпазливо:

– Беше чудесно, дори прекрасно, но май е време да ….

– Какво? – погледна го косо Андряна.

– Да приключим и да сложим черта до тук.

– Каква черта? За какво говориш? – Андряна го погледна изпитателно.

– Ан, не създавай допълнително трудности, – изпъшка Благой, – знаеш каво има в предвид.

– Какво знам? – Андряна се поизправи на стола и предизвикателно го изгледа.

– Трябва да престанем …… – на един дъх изтреля думите Благой и замря.

– И защо? – попита Андряна, – Нима не си прекарваме страхотно? Да не би нещо да съм сбъркала или се опитваш да ме оставиш?

– Не съм искал да те изоставя, – смутено каза Благой, – от къде ти идват такива мисли в главата.

– Не те разбирам, – Андряна протегна ръка към него и го погали по главата. – Добре де, повече няма днес да те закачам, – и дръпна ръката си като опарена, като видя колко е изнервен. – А, исках да те помоля …… ще ме закарш ли днес до столицата, нали се прибираш и без това, имам да свърша малко работа там.

– Няма да мога, – раздразнено отговори Благой.

– Защо, аз няма да ти преча?

– Ами ….защото ….може някой да ни види.

– А, да! Аз си трая на мястото, а ти идваш, когато можеш. Спокойно няма да дойда в дома ти, просто се уговорих с една приятелка, първо ще отидем на пазар, а после можем да гледаме и някой филм.

– Добре, – Благой въздъхна облекчено. – Ще те закарам до гарата.

– Мразя влаковете. Освен това, вероятността да те види някой приятел с мен е почти нулева. Няма да ме свалиш в центъра, а малко по-рано.

– Ан, няма да те закарам.

Андряна усети паника у Благой.

– Днес не може, ще те познае някой.

– Е ще мина за някоя твоя пациентка, на която помагаш, да отиде до някъде.

– Ан, казах не, – Благой пое дълбоко въздух. – Трябва да поговорим.

– Хайде, ще поговорим в колата, – настоя Андряна, – говоренето е загуба на време.

Тя се опита да го прегърне, но той я отблъсна, макар и не много грубо.

„Ще я закарам, а по пътя ще си поговорим“, – помисли си Благой.

Той искаше да сложи край на тази лудост и да продължи живота си, както преди. Беше му трудно, Андряна щеше да му липсва, но вероятно след седмица всичко щеше да изглежда като отдавна преминал сън.

“ Нямаше да има засегнати, – реши в себе си Благой, – Сара нямаше да научи, нито децата“.

Бракът му щеше да се запази. Дори не бе му минало наум, че може да засегне Андряна. Той скъсваше с нея и край, другото си е нейна работа.

Този факт потвърждават офталмолози от Кемерово. Те били шокирани от резултата получен от общението на дългогодишната им пациентка с делфин.

Двустранна ретинопатия при недоносване е диагнозата на Яна Мазурок. В последно време момичето е реагирало на светлина, но не виждало предметите. На практика това е нулево зрение. Девет годишната Яна е смятана за неизлечимо болна.

Лекарите решили да опитат лечение с делфини. Делфина, който дружал с момичето се наричал Ян. Когато пуснали детето във водата, то хванало делфина за перките. Той я целунал по носа и челото, а Яна по „брадичката“. На третия ден след тази терапия момичето направило първите си стъпки сама.

Курсът на лечението се състоял от осем сеанса, всеки с продължителност от 30 минути. В този процес на оздравяване човек изпитва ярки и положителни емоции.

Заедно с общението между делфина и болния, тук се провеждат и други санаторно-курортни процедури. След общението с животното, Яна е споделила, че е усещала как делфина изтласквал болката ѝ навън.

След няколко сеанса момичето вече нямало главоболие, дори изчезнала слабостта от тялото ѝ. Според лекарите, делфинът излъчва постоянно ултразвукови вълни и подбужда хората към общение. Освен това морската вода също допринася за лечението на болния.

Когато Яна се върнала у дома шокирала офталмолозите с това, че можела да опише всичко, което виждала на картинките и таблиците, които ѝ били показани. Зрението ѝ се е подобрило от 0 до 7.