През 2009 г. група шотландски психолози провели експеримент. „Загубили“ на улиците на Еринбург 240 портмонета, в които имало информация за контакт със собственика.
Били върнати 42% от портмонетата.
Но процента на възвращаемост силно зависила от това, каква фотография се е намирала в портмонето.
88% от портмонета били върнати на собственици, в които били сложили снимка на бебе, 53% със снимка на домашен любимец, 48% със семейни снимки, 28% със снимка на възрастна двойка и само 15 %, които не са имали никакви снимки.
В България дори да има важни документи, портмоне не се връща. Причината обикновено е, че ако се намери такова, от него вече са взети парите, а намерелия го е обвинен, че ги е взел.

Вечер. Малък ресторант. Не много посетители. Един от клиентите се обръща към сервитьора:
– Защо вчера, за същите пари ми дадохте двойно по-голяма порция?
– А къде бяхте седнали? – попитал сервитьорът.
– Какво значение има това?
– Има!
Посетителят безкрайно изумен, промърморил:
– Е, до прозореца.
– Всичко е ясно, – продължил спокойно сервитьорът. – Който седи до прозореца му даваме по-голяма порция, защото така правим реклама отвън.

Дама звъни в банката. С вял глас съобщава:
– Банкоматът ми „погълна“ картата.
Операторът изяснява кой именно банкомат……
Оказва се, че този банкомат е изключен, защото е предвиден за ремонт и той не може „да гълта“ карти.
-Четеца на такъв банкомат е блокиран със специална метална преграда. Да се премине преградата е невъзможно, – обяснява операторът на дамата.
– Точно така, – съгласява се тя. – Аз пробвах и не се получи. За това поставих картата там, от където се пускат парите.
– Но там също им преграда, – нервно отвръща операторът.
– Именно за това, аз взех пиличката си за нокти и я вдигнах……

Една американска компания се готви за нов всемирен потоп. Но може би те имат и друга идея. Когато планетата се пренасели и хората станат прекалено много, конструкторите от тази фирма са предложили свой „Кораб на свободата“.
Това е името, дадено на новия бъдеще плаващ град, в който, според предварителните оценки, могат да живеят 50 хиляди души, а ще остане място и за гостите.
„Кораб на свободата “ ще се състои от 25 етажа, в които ще се побере всичко необходимо за градския обитател: училища, летища, паркове, музеи, търговски центрове, болници и други.
Плаващият град ще тежи 2,700 милиона тона, толкова много, че на теория, никога няма да бъде в състояние да акостира. Оказва се, че той завинаги ще плава някъде в океана.
Градът ще се захранва със слънчеви батерии и енергията на вълните. На всеки две години корабът ще обикаля света.
И разбира се, това ще бъде най -големият кораб в света, ако го построят някога. Сега представителите на фирмата, разработващи проекта в продължение на няколко години, търси пари, за да осъществят мечтите си в реалност.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….