Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Когато Хемингуей разбрал за присъждената му Нобелова награда за романа му „Старецът и морето“ се засмял и казал:
– След като романа ми „От другата страна на реката и в дърветата“ беше отхвърлен единодушно от критиците, бях решил до края на живота си да не напиша нито ред.
Няколко години по-късно той нямал пари и решил да напише една история, за да се разплати с кредиторите.
Така се появил романа  „Старецът и морето“.
– От тогава се питам,  – смеел се Хемингуей, – недостига на пари най-добрия източник на вдъхновение ли е?!

Казват, че парите не миришат…. Или все пак миришат?
Оказва се, че в САЩ върху 90% от банкноти имат следи от кокаин. Подобни следи са намерени върху банкноти в Канада, приблизително 85%. Паричните знаци на Бразилия съдържат наркотик в 80%.
Най-малък процент кокаин се съдържа в китайские юани, около 20% и японските йени – 12%.
Причината, поради която наркотика попада на банкнотите е един от начина, по който се употребяват. Банкнотите се свиват на тръбичка, за да се вдишва кокаин в носа. Така кокаина попада на банкнотата, а след това „зацапва“ и другите банкноти, с които имат допир.

Когато сатана се опита да изкуши Исус в началото на общественото Му служение, той му предложи същите съблазни, които ни предлага на нас днес.
Едно от изкушенията е да притежаваш много материални блага. Исус постил в продължение на четиридесет дни и сатана се опитал да използва глада му, за да го накара да превърне камъните в хляб с помощта на свръхестествена сила. Но Иисус му отговори: „… не само с хляб ще живее човека, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Забележете, с това което излиза от Божиите уста, а не на сатана.
Хлябът за нас е важен, но не е по-значим от всичкото в света. В живота има място за почивка и удоволствие, но това не е първата ни необходимост. Разбира се, ние се нуждаем от пари, но тези пари трябва да ни служат, а не ние на тях.
Наслаждавайте се на изобилието, което Бог ви изпраща, както материално, така и духовно. Но особено ценете радостта, която идва от Бога.
Сатана ще ви предложим много съблазнителни неща, вместо тази радост, но никога не се съгласявайте!

Мъж и жена се развеждат. Атмосферата е натегната. Двамата съпрузи се гледат войнствено, готови всеки момен да влязат в схватка.
Съдията ги погледна и попита:
– Защо искате да се разведете?
Жената бе по-импулсивна и едва не испадна в истерия:
– Искам да се разведа, защото мъжът ми без да ме уведоми е продал всички тенджери, а парите от продажбата е пропил.
Съдията се обръща към мъжа:
– Какво ще кажете в своя защита?
Мъжът се изправи и си нагласи вратовръзката, като разхлаби малко възела и опъна прешлените на врата си. След това погледна съдията и спокойно каза:
– Но, господин съдия, изчезването на тенджерите жена ми откри чак на 16 ден…..