Необичайна находка са намерили работниците от голф клуба в щата Калифорния. На терена те намерили жива акула. Страното е, че мястото се е намирало на осем километра от крайбрежието.
Един от сътрудниците на клуба забелязал някакъв извиващ се предмет. Когато приближил, разбрал, че това е 60 сантиметрова леопардова акула. На гръбната перка на акулата имало рани, вероятно оставени от птица с хищни нокти, вероятно ястреб.  „Ловецът“ е хванал плячката си в океана, но не е могъл да я донесе до дома си.
За щастие, никой от посетителите и служителите на клуба не е пострадал. Според управителя, няколко играчи напуснали терена малко преди инцидента.
След като открили акулата, я сложили в кофа с вода и прибавили сол, за да създадат условия, подобни на тези, които тя е имала в природата.
След това отнесли акулата до океан и я пуснали. Първоначално тя изобщо не се движела, но изведнъж се обърнала и отплавала.
Това за първи път се случва в този клуб. Преди на полето са срещали койоти, скункс, даже планински лъв, но не и акула.
Възможно е произшествието да няма нищо общо с птиците. Експерти предполагат, че появата на акула на голф игрището е дело на човек. Възможно е, животното да е било домашен любиме, а собственикът му е искал да се отърве от него.

Подводния скутер е уникална находка за гмуркачи.
Както знаете с тежък резервоар на гърба и двете ръце заети с витло, разваля удоволствието от гмуркането. То става сложно и изморително.
Именно за това е подводния скутер. Той облекчава движенията на водолаза и разширява диапазона на възможностите под водата.Устройството обединява две функции: свободни ръце и комфорт при предвижването.
Благодарение на перката, поставена в долната част на скутера, гмуркачът може да се движи със скорост 5 км/ч. Така той непринудено може да изследва дъното на океана и да снима.
Дистанционото управление на ръкавиците, прави операцията много по-лека.
Несъмнено това нововъведение ще се оцени достойно не само от професионални водолази, но и от любители.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.

Очите на учените са обърнати към океана. Преди всичко, те са привлечени от огромния му енергиен потенциал. През последните години започнаха да развиват някои интересни проекти за морските възобновяеми енергийни източници.
SkySails е германски проект, който предлага да се използват силните ветрове в морето като постоянен източник на електроенергия. Необичайността на проекта се състои в неговата уникална конструкция. Това е евтина и проста конструкция поставена на ниска опора, състояща се от генератор, компютър и барабан с въже. Въжето с помощта на компютърни алгоритми задържа във въздуха платно. В потока от въздух платното се вдига, като хвърчило, а след това пада надолу. По време на това движение се върти барабан, който генерира енергия. Ако времето е лошо или се измени вятърът, компютърът поддържа максимално ефективността на устройството и предпазва платното от разкъсване.
Тази ветрена конструкция има предимства в сравнение с конвенционалните вятърни турбини с вертикални лопатки. На първо място, няма нужда от изграждане на скъпа опора, фокусирани върху максималната сила на ветрове на по-голяма височина. Платното може да достигне до големи височини и да хване вятъра на височина от 200 до 800 м в зависимост от времето.
SkySails може да се използва на борда на кораби – като допълнителен източник на енергия.