Той може да се сравни с пренатоварен компютър, на който са отворени множество прозорци и постоянно постъпва огромен поток от разнородна информация. Или по-скоро той прилича на пункт на диспечера, на чийто екран се намират двадесет самолета. За контрол на всичко това е нужно голямо умствено и емоционално напрежение. Няма какво да се прави. Възможност за изключване и почивка няма.
Способността на жената едновремено да прави някои неща и да държи в главата си множество разнообразни мисли, не е просто природен феномен или елемент, по които се различават половете. Но това силно влияе на ежедневните взаимоотношения между жените и мъжете във всички сфери на живота и делата им.
„Безопасността“ за жената не се асоциира с голям дом, банкови сметки или образованието на децата. Жените са склони да изпитват финансови затруднения, отколкото да чувстват охлаждане във взаимоотношенията със съпруга си.
Женският мозък сравнен с мъжкия представлява „странна аномалия“. Когато жената си спомня стари забравени спорове, изпитва внезапен емоционален срив. Разстройва се за абсолютно странични неща. Мъжът често си мисли, че тя не иска да се разтовари от „стария“ си багаж, минали обиди и спомени. Това не е неин избор, а особеност на начина ѝ на мислене.
За разлика от мъжете, жената е подтисната от всевъзможни неразрешими проблеми, нараненост от минали обиди, случили се скоро или с деситилетна давност.
Нейното минало постоянно се вклинява в сегашния ѝ живот. Тя постоянно се връща към нещо, което отдавна е умряло и в мъжките очи въобще няма смисъл. Но за нея това съвсем не е безсмислено, дори много повече. Тя така е устроена, всяко друго поведение за нея би било неестествено.
Именно това обяснява, защо главата ѝ е запълнена от някаква „безсмислица“, макар да ѝ се казва, че не трябва да мисли за това: защо тя толкова дълго „преварява“ кавгата или възникналите разногласия, за които другият може и да е забравил: защо тя постоянно говори, че е уморена и съвсем не и е до секс. Различните мисли не ѝ дават покой, тя трябва да се освободи от всички тях, преди да помисли за секс.
За да се чувства жената в безопасност, тя се нуждае от времето и вниманието на мъжа. Ако мъжът отделя много време и внимание на работата си, той създава впечатление, че работата му е главната ценност в живота му. Жената си прави извод, че тя не стои на първо място в живота му. В нея се заражда усещането, че тя не е обичана, а по-скоро ненужна.
Жената иска непрекъснато да ѝ се доказва любовта към нея, не само на дуни, но и на дело.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.

Ние често използваме привичния за нас маркер с кръгла основа. И дори не сме се замисляли, че тази форма не е най-подходящата.
На плоска хоризонтална повърхност той се търкаля и се скрива в трудно достъпни места. За да се избегнат тези неудобства е разработен маркер с ъгли и магнитна капачка.
Тази форма на маркера го предпазва от претъркаляне. Намагнитената капачка помага маркера да се закрепи на вертикална повърхнина.
Интересно е как съобразяването на такива дребни неща облекчават живота на човека. Представете си колко е досадно да не намерите веднага това, което ви трябва.

Специалисти от немската компания Koziol са приложили в действие поредната своя идея. Това е малка вещ, предназначена предимно за любителите на кафе и чай.  Mini Cup Carry-All е оригинална чаша с пластмасова торбичка Lilly. В комплекта влиза чашка с две разноцветни чанти.
В чантичките има специално място, където могат да се закрепват чаши, ваза с цветя или свещник. А в самата чанта може да се постави захар или бисквити за чай и не само това. Може да я изпълните с кибритени клечки, игли, копчета  с други думи всякакви малки неща.

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?