В последните десетилетия в света широко се разпространи ново необичайно хоби – резба по монети. На обичайната повърхност на монетите се появяват нови образи: портрети на хора, животни, пейзажи ит.н.
Такива монети се наричат Nobo nickel и се намират предимно в колекцията на нумизматите.
Nobo nickel не се правят от всякави монети, а само от такива, които са направени от мек метал. Основно се използват американски медно-никелови петцентови монети от 1913 – 1938 г. На тях е бил изобразен грубият профил на индианци с пера на главата, които лесно се преобразували в нещо друго.
В Америка в началото на миналия век е имало криза. Много художници и занаятчии били останали без работа. Някой от тях направил една оригинална монета, а останалите подхванали новото увлечение. След известно време за изработването на Nobo nickel знаели всики по  света.
Интересът към тези монети не е загубен и в днешно време. Съвремените майстори на Nobo nickel изобразяват герои от литературни произведения, черепи, демони и фантастични същества.
Един от виртуозите на резба на монетите е барселонецът Паоло Курсио. Той не само украсява повърхноста на монетите с изображения, но им правел и покритие, и когато монетата вече се бракувала, част от повърхността се обработва и се получава нова композиция.

В началото на 20 век на датчани, живеещи в северната част на германската провинция Шлезвиг-Холщайн,  било забранено да издигат датското знаме.

В отговор на това те се опитали да нанесат рисунък на флага върху прасетата, което довело до една нова порода с вертикална бяла ивица, известна като „датски протест“.

През 1968 г. породата се считала за изчезнала, но после отново открили прасета с подобен фенотип.

Днес властите на Шлезвиг-Холщайн насърчават развъждането на тази порода, отбелязвайки културната ѝ ценност.

Съгласно новата инициатива на правителството на Дания, повечето обекти на страната ще могат да се отърват от касовия апарат от началото на 2016 г. Задължително е да се приемат пари в брой само в значими социални обекти като: аптеки, болници, пощи.
Това решение ще намали значително разходите за обработка и транспортиране на пари в брой, така ще се повиши безопасността и ще се намали риска от кражби.
Изпълнителният директор на асоциацията на банкерите в Дания Майкъл Букс, е коментирал инициативата:
– Обществото свободно от пари, не е илюзия, а видение за това какво може да бъде постигнато в близко бъдеще.
В момента, Дания, Норвегия и Швеция са трите скандинавски държави, който стоят начело при въвеждането на електронни методи за плащане.
Така например, в Дания услугата за електронно плащане, само в една от най-големите банки в страната Danske Bank, се ползва от около 40% от населението.

Може би това е една от най-жестоките религия, която води началото си от 13-ти век.
В северната част на Индия участниците от религиозна секта убийци залавяли в плен бели туристи и ги принесли в жертва на богинята Кали.
С течение на времето религиозния аспект очевидно е намалял и сектата все повече и повече започнала да прилича на престъпна група, а не на култ.
Движението било окончателно унищожено от британците през 19 век.

Айфеловата кула е построена през 1889 г. от известния инженер Густав Айфел. От самото начало, тя е предизвикала смесени чувства у парижаните. Много от тях са били убедени, че съоръжението разваля външния вид на града.
Една от най-ревностните противници на кулата бил Ги дьо Мопасан, които редовно призовавал да се премахне това уродливото архитектурно творение.
Независимо от това, авторът често отивал да обядва в ресторанта, разположен на кулата.
Защо ли го е правел?
Върл противник на съоръжението, да го използва за място, където да обядва, не ви ли се струва малко парадоксално?
Няма никава хитрина в това!
Не бихте се досетили за причината, ако не знаете какво е отговорил писателя, когато му задали въпроса:
– Защо обядвате тук?
Отговорът навярно ще предизвика усмивките ви, но в него има логика.
Отговор: „Аз обядвам тук, защото това е единственото място в Париж, от което не се вижда кулата“.