Поваля  малко сняг, но после вятърът грабна бялата пелена, която бе покрила земята и остана само студът. Ангел и Борислава имаха среща със студенти от близкия университет. Темата, която щяха да разискват бе доста болезнена, но трябваше да се дадат някакви насоки и съвети на младите и още не загрубели от живота хора.

Когато Ангел и Борислава влязоха, бяха изненадани, защото в залата нямаше свободно място. При разговорите с преподавателите, ги бяха уверили, че много малко младежи ще се заинтересуват от темата, която искаха да дискутират с тях, но уви, май нещо бяха сбъркали.

Борислава застана отпред и реши, че е време да атакува направо и започна:

– Как се живее в едно семейство? Всеки сам ли се обслужва – пере, готви, чисти след себе си?

Тя знаеше, че раздорите в едно семейство, особено младо започваха с това, кой какво да прави и как да се раздели с навика си да разхвърля нещата.

Някои от младите хора гледаха плахо, други се чудеха, кой вятър ги е довал тук, но все пак трябваше да има отговор на тези въпроси. Те бяха интелигентни хора и не обичаха да остават неразрешени въпросите, които възникваха пред тях.

Тогава един от младите хора се изправи възмутено и извика:

– Нима е трудно на жена ми да постави мръсните ми чорапи и други такива дреболии в пералнята?!

А едно от момичетата бързо реагира:

– Разбира се, някакви си секунди само и хоп, хвърляш тези дреболии в пералнята.

Аудиторията се раздижи шумно, имаше забележки макар и много тихи.

Тогава Ангел се обърна към момчетата:

– Който е уверен, че тези мръсните чорапи и гащи възбуждат жената, да си вдигне ръката.

Избухна бурен смях. А едно от момчетата вдигна ръка,  само за забавление и да предизвика още смях.

Борислава предложи същото и на момичетата:

– Ако ви възбуждат мръсните чорапи и гащи, момичета, вдигнете ръка.

Никое от момичетата не вдигна ръка.

Ангел впери пронизителен поглед в купа от младежи и започна да говори спокойно и уверено:

– Любовта е приятелство плюс секс. Хората сами убиват своята любов чрез такива дребни неща, като мръсни чорапи, разхвърляни дрехи, недомлъвки, ….

Никой от младежите не възрази, защото нямаше какво да каже.

Те бяха готови да чуят какво ще им кажат Ангел и Боряна. Бяха се сблъскали с тези проблеми, а сега имаха желание да ги разрешат…..

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

Едно от най-красивите места в Швейцария  е разположено  в околностите на две алпийски езера – Тин и Бриенц.

Това място по право се нарича приключенската столица на Швейцария.

Живописният град се е превърнал в рай за любителите на адреналина.

Бънджи скокове, скално катерене, ветроходство, планинско колоездене, скачане с парашут, каране на ски, сноуборд, кънки на лед, нощ с шейни – това е, което можете да изпробвате на това място.

Книгата ни дава възможност да се учим от тези, които вече не са с нас. Човечеството се развива, създава определени знания, но не винаги ги запомня за постоянно.

Има приказки, които са по-стари от много страни. Такива, които са преживели много култури и места, където са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, вие не уважавате и не зачитате информацията, съответната култура и мъдрост. Така заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.

Веднъж попитали Айнщайн:

– Как можем да направим децата си по-мъдри?

– Ако искате да бъдат по-интелигентни, – отговорил ученият, – четете им приказки. – Ако искате да бъдат още по-умни, четете им повече приказки.

Айнщайн разбирал много добре колко е ценно четенето и развитото чрез него въображение.

Надявам се да предадем на нашите деца свят, където те ще четат, ще си представят различни събития и хора, и ще разбират същността на нещата.

Симеон бе младеж, като всички останали. Отличаваше се с очила, чийто диоптър съвсем не бе малък.

Една сутрин той си поръча сандвич с кебапче. Докато чакаше да му го приготвят, той се огледа наоколо и видя Мая.

Тя бе много красиво момиче. Разговаряше по телефона си с някого и радостно се усмихваше.

Изведнъж Симеон усети, че някой го дърпа за крачола на панталона му. Той откъсна погледа си от Мая и погледна към нахалника. Срещу него седеше светлокафяв пес, който  с молба в очите, проследи ръката на младежа, която пое поръчания сандвич.

– Какво гладен ли си, приятелю, – попита Симеон.

Животното го гледаше умоляващо и с очакване. Младежът хвърли кебапчето на кучето и то радостно завъртя опашка.

Цял ден на Симеон се случваха странни неща.

Ако речеше да паркира колата си, за него веднага се намираше място, защото новият му космат приятел бе пробутал малко преди това знака, че мястото е заето, а когато Симеон се яви, веднага го махна.

Някакъв нахален гълъб цвъкаше върху паркиралите коли, но песът го подгони и той не можа да нацапа колата на Симеон.

Когато друго куче се изпика на колата на Симеон, изневиделица се появи маркуч с вода, който изчисти намърсеното място. Песът пак си бе свършил работата.

Вечерта, преди да се качи в колата, Симеон усети, че някой грабна чантата му. Погледна и позна кучето, което бе нахранил сутринта. Тръгна към него, но животното побягна и той го подгони.

Гонитбата свърши така неочаквано, както и бе започнала. Песът пусна чантата и погледна натам ….

Симеон вдигна очи и видя Мая. Той се смути, но разбра, че това бе най-доброто, което бе направил за него четирикракият му приятел.

Запознаха се с Мая и всичко тръгна като по ноти …