Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

Много хора уверено строят планове за утрешния ден и с всички сили се стараят да ги осъществят, без да се съобразяват с това, до колко това е угодно на Бога. Те разчитат на собствените си умения и възможности.

Други планират да направят велики неща за Бога, нежелаейки да се занимават с неотложните си дела.

Мечтите и плановете за бъдещето дават усещане за безопасност и посока, което изключва молитва към Бога и упование на Него.

В света всичко е изменчиво. Християните трябва да се смирят пред Бога и да уповават на Неговата милост.

Нашият живот е като мъгла, която се появява за кратко време, а след това изчезва. За това ние трябва да се доверяваме на вечния и неизменен Бог.

Не трябва да отлагаме за утре това, което Бог ни е поверил да направим днес, защото утре може и да не настъпи.

Нека Господ ни помогне да извършим Неговото дело днес, от цяло сърце и да му се доверим за утрешния ден.

Служете на Бога днес.

Учени от Корнелския университет в САЩ са заявили, че централните и най-ярките пръстени на Сатурн, са много по-леки, отколкото се е смятало до сега.

Такива изводи са направени след изследване на фотографиите на космическия обект, направени през 2007 г. от сондата „Касини“.

Според учените, поради оптична илюзия непрозрачните светли пръстени изглеждат по-масивни, но те съдържат три пъти по-малко материя, отколкото се е смятало до сега.

Този ефект експерти сравняват с гъста мъгла в ливада, която изглежда, като че ли по-плътна от водата в басейн.

Новите данни са важни за науката, тъй като по-точната стойност на теглото на пръстените на Сатурн може да хвърли светлина върху историята на техния произход, което ще помогне да се прецени колко ще оцелеят тези пръстени.

Както знаете, те постепенно се поглъщат от Сатурн.

Мъглата е вид валеж. Тя се състои от натрупване на микроскопични капчици вода в приземния слой на атмосферата и обикновено намалява видимостта.

Водните капчици в мъглата имат размер 0,01 мм. Гъстата мъгла съдържа около 1200 капки на 1 кубически см, което не е достатъчно, за да се намокри повърхността на даден обекта.

В пустинята Атакама, която се намира в Чили, от древни времена, капчиците мъгла се събират чрез камъни, които са така разположени, че водата се влива във вътрешността им. Там тя е защитен от дневната светлина.

До 40% от водата в крайбрежните гори с червена дървесина се е образувала от мъгли. Дървета получите част от такава вода чрез корените, когато от наситените с мъгла дървета на земята капе вода.

Намибийският бръмбар, живеещ в пустинята, всяко утро събира вода от мъглата. Неравната повърхност на черупката му помага за формирането на водни капки върху твърдите му крила. След това тези капки се стичат в устата на бръмбара и утоляват жаждата на му.

Най-мъгливото място на планетата е остров Нюфаундленд в Канада. Там мъгла се наблюдава средно по 120 дни в годината.

Мъглите се появяват за няколко часа, но могат да продължат и няколко дни, особено в студения сезон.

Това явление не е толкова рядко, колкото огненото торнадо. Понякога е нужен късмет, за да се  видят нажежените колони, които сякаш излизат от слънцето.

Този феномен се дължи на факта, че падащите плоски кристали на леда отразяват светлината на слънцето в горните слоеве на атмосферата.

Тези ледени кристали обикновено се изпаряват и не достигат до земята, но при минусови температури, такива кристали могат да се образуват и около земята под формата на лек сняг, който се нарича „ледена мъгла“.

И тогава тези кристали могат да отразяват неземни светлини и по такъв начин образуват колоните, приличащи на слънчеви стълбове.

На снимката тези огнени колони обграждат пързалката в Аляска.