Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Още през 1862 г. французинът Гийом  Дюшен открил разликите между истинската и фалшива усмивка.

Това установил като пуснал ток по лицевите мускули, така че да се свива големият зигоматичен мускул.

Дюшен забелязал, че при истинската усмивка, очните мускули се свиват като неосъзнат рефлекс на погледа.

Бузите леко се повдигат, веждите се свеждат, а в ъгъла на очите се забелязва мрежа от бръчици.

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..

Малка група от сътрудници на нетърговската организация Media Development Investment Fund. буквално инвестиционен фонд за развитие на медиите е обявила за създаването на Аутернет.
„Външната мрежа“ представлява глобална мрежа, състояща се от малки спътници, чрез които ще се предава Интернет за всеки жител на планетата без филтри и други средства за цензура.
Проектът предвижда стартирането на стотици сателити, които ще осигуряват безплатна безжична връзка към компютър или смартфон. Данните ще бъдат изпратени до стотици наземни станции.
40 % от хората в света все още не могат да използват Интернет, не само защото съществуват изкуствени ограничения, наложени от правителствата, като в Северна Корея, но също така и заради високата цена в отдалечените краища на света.
Предполага се, че потокът от данни е еднопосочен. Информацията ще бъде изпратена от източника към сателитите, които след това ще го предават на наземните станции. Представителите на групата обещават да стартират първата група спътници следващото лято. Пускането и поддръжка на една такава сателитна група струва 100-300 хиляди долара.
Предаването на сигнала ще се извършва чрез прилагане на международно признатите стандарти за Wi – Fi, DVB и DRM.

Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.