Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….

През ноември 1992 г. фермер, който живеел близо до село Хокс, графство Софолк, Великобритания, работейки в полето си загубил чука. Той помолил Ерик Лаус да му помогне да го открие с помощта на метален детектор.
При търсенето са натъкнали на далеч по-интересни неща: 24 бронзови, 14191 сребърни и 565 златни монети, плюс стотици златни и сребърни лъжици, бижута, и статуи датиращи от Римско време.
Според законодателството на Великобритания, така нареченото „Хосноско съкровище“ било обявено за национално богатство.
В тези случаи правителството на Англия изплаща на намерилия съкровището пълната стойност в парично изражение на откритото. Така фермерът и Ерик Лаус получили обещетение от 1,75 милиона английски лири.
Сега това съкровище се намира в Британския музей.
А чукът так и не бил намерен. Че на кого му е потрябва този чук сега, след всичко, което се е случило?

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….

Обикновено всеки има свой начин на изразяване.
Скулпторът  Judith G. Klausner има интересно хоби. Твори върху храна.
Той изрязва барелефи на класически лица, от старинни монети и медальони, върху глазурата на много популярните по света бисквитки Oreo.
Доста изискана работа, погледнете сами!
А може и чай да искате да пийнете с тях!?