Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.

При излитане и кацане в Юта и Уайоминг, на земята могат да се забележат истински големи стрелки. Оказва се, че подобни стрелки не са десетки, а стотици.

Дължината на всяка стрелка е не по-малка от 25 метра. Те са разпръснати от Западния бряг до Източното крайбрежие на САЩ.

Историята на тези стрелки е започнала на 20 август 1920 г., когато в САЩ е започнала да  функционира въздушна поща.

По това време не е имало авиационни карти и летците са се ориентирали по обекти на повърхността на Земята. Проблемът се състоял в това, че при лошо време или през нощта полетите били изключително опасни.

Пощенската служба на САЩ решили проблема,като създали земна визуална навигационна система, състояща се от наземни маяци, прожектори, който се простира от Ню Йорк до Сан Франциско.

На всеки 10 мили били излети бетонни стрелки, които били боядисани в яркожълт цвят, а в центъра ѝ поставяли  кули с въртящи се прожектори, т.е. вид маяк за самолет. Прожекторът се захранва с дизелов генератор, който се намира в основата на стрелката.

В началото на 40-те години на XX век се наложило системата да бъде закрита, металните кули били претопени, защото военната промишленост изпитвала недостиг от метал, а самите стрелки са останали и до сега.

Република Буркина-Фасо  е пуснала колекционерска сребърна монета на изложба от истински древни амонитни мекотели.

В съвременната природа амонитните мекотели вече не съществуват. Те са живели много години назад, но техните вкаменени черупки често се срещат в наше време.

Монетата от Буркина Фасо с древни амонитни мекотели е пусната в малък тираж, само 500 екземпляра, но всяка монета е уникална. Тъй като всяка раковина си има свой неповторим рисунък, а полировката и седефа я правят произведение на изкуството.

Характеристиките на тази монета са: Стойност на монетата 1000 франка; диаметър – 44 мм; тегло на среброто – 31,1 грама; метал – сребро 999-та проба; тираж на монетата – 500 екземпляра; година на изрязване – 2016 г.

Ново проучване показва, че противно на съществуващите идеи хора с разстройства от аутичния спектър, като например синдром на Аспергер, нямат проблем с емпатия. По-скоро тяхното затруднение се състои в това, че те твърде много преживяват чуждите емоции и не могат да се справят с тях.

Хората със синдром на Аспергер, форма на аутизъм, често изглеждат безразлични, равнодушни самотници или затворени в себе си. Това, което останалия свят възприема като хладно отношение е всъщност защитна реакция срещу емоциите на другите, излишък от съпричасност.

Тази идея е привлякла много хора с разстройства от аутистичния спектър и техните семейства. Тя съответства на новата представа за природата на аутизма, която се нарича теория на „интензивния сват“.

Основният проблем при разстройства от аутистичния спектър не се състои в социален дефицит, а по-скоро в свръхчувствителност, която включва съответна реакцията, следствие на породен страх.

Някои смятат, че аутистите не са чувствителни, но те чувстват и усещат много повече.  Почти при всички хора с разстройства от аутичния спектър е отчетена някаква форма на свръхчувствителност и силен страх.

Социалните проблеми на хората с тези заболявания са свързани с факта, че те не могат да се справят с този свят, където някой е завъртял копчето за усещанията и чувствата на максимална мощност.

Ако гласът на родителите ви, седящи близо до кревата ви, звучи като концерт на метъл, тогава вероятно ще предпочетете да се скриете в най-далечния ъгъл и ще се люшкате от едната страна на другата, за да избегнете силният и неприятния звук.

Разбира се, това избягване и самоуспокояващо действие при аутистите включва повтарящи се действия, безсмислено повтаряне на чужди думи или движения, невъзможност да се поддържа контакт с очи, а това възпрепятства нормалното социално развитие.

Без опита, който другите деца придобиват по време на обичайните им социални контакти, аутичните деца не се научават да възприемат неявните социални сигнали.

Проучванията показват, че когато хората изпитват прекомерни съпричастни чувства, те се опитват да се отдръпнат. Когато чуждата болката е твърде силна и въздействат върху вас, тя може да ви накара да се оттеглите.

За хора с разстройства от аутичния спектър такива съпричастни чувства могат да бъдат много силни и в резултат на това те се отдръпват, а изглеждат студени и безразлични.

Тези хора всъщност не са безчувствени, те искат да общуват, но за тях това е много сложно. И това е много тъжно, защото те са способни на това, но светът е твърде интензивен за тях, така че те се отстраняват и се изключват.