Иван Рухленко и неговите колеги от Департамента по електротехника и компютърни системи на Университета в Монаша, Австралия, са разработили първия в света спазер на графен и въглеродни нанотръби.
Спазер – Spazer, от английски Surface Plasmon Amplification of Radiation е плазмен наноизточник на оптично излъчване, аналогично на лазера. Спазерът генерира не фотони, а повърхностни плазмони – кохерентни електронни осцилации, които са колективни трептения на свободен електрон газ. С други думи, спазерът позволява прехвърляне на енергия с помощта на светлина. Такова прехвърляне е много ефективно и може да се използва в електронни чипове в бъдещето вместо стандартните силициеви транзистори.
Изобретателите поясняват, че модела им има няколко предимства. Предишнните спазери съдържат детайли от наночастици на злато и сребро, а  сега  се използва друга конструкция, без метали. Тя включва графен резонатор и усилвателен елемент от въглеродна нанотръба.
Тези материали са 100 пъти по-яки от металите, провеждат топлина и електричество, по-добре от медта и издържат на високи температури. От множеството си свойства, електрониката от въглеродни нанотръби и графен може да отпечатва плат за дрехи, който може да издържи на екстремни температурни условия, пране в перална машина и т.н.
До сега в тази област се правят експерименти, но силициеви електроника е преминала физическите граници на миниатюризация. Преходът на компоненти от графен и нанотръби ще бъде технологична революция. От тези материали ще се правят микропроцесори, памет, дисплеи и други компоненти на електронните устройства, уверяват ни авторите на научната разработка.

Не ти е приятел този, който седи на масата, яде и пие с теб, а този, който в беда ти идва на помощ.
Този, който ти подава силната си ръка и те избавя от тревоги.
И по никакъв начин не показва, че ти е помогнал.
Някои хора няма да разберат как ухаят розите, други от горчивите треви ще направят мед.
Дай хляб на някой и той ще те запомни завинаги.
Но ако пожертваш живота си за друг , може и да не разбере….
Ако не можеш да обясниш това просто, означава, че нищо не разбираш.

Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.

Навярно си мислите, че такова нещо не може да съществува!
Въпреки това, в Мексико смятат, че масажът с кактус овлажнява кожата и помага на тялото да се отърве от токсините.
Мексиканският курорт Пунта Мита предлага масаж с топъл меренге от кактус и риба тон или с цветове от кактус и текила.
Кактусовите игли, естествено, се отделят, така че масажът може да бъде много по-приятен, отколкото изглежда.
Има много разновидности на този масаж, от масаж хакала с топла смес от кактуси до повечето стандартни процедури с текила и масло от градински чай.
Също така този курорт предлага процедури, основани на местни материали: вулканична пепел, шоколад, ванилия и мед.

Инженерите са създали нов синтетичен материал, който позволява да се почисти водата от малки капчици нефт и масло. При създаването му професионалистите са били вдъхновени от бодлите на кактус.

Масло поради хидрофобност, попада във водата в и не се смесва с нея. Въпреки това, под въздействието на вълните и вятъра малки капчици все още проникнат във водата, така че да се използват конвенционални технологии за пречистване на вода, е почти невъзможно.

Авторите, след като са прегледали иглите на кактуса Opuntia microdasys, предложили едно оригинално решение на този проблем.

Opuntia microdasys расте в сухите пустини на Мексико. Благодарение на бодливите си игли този вид уловя капки вода от въздуха. Те остават на заострените върхове на иглите, а след това под действието на силите на повърхностното напрежение се свличат надолу и се натрупват на повърхността на кактус. Изследователите са успели да синтезират игли с подобна форма от полимер на силиций и мед.

Оказа се, че материалът осеян с тези игли, всяка с дължина не повече от 0,5 mm, много ефективно почиства водата от масло, бензин и различни разтворители. Маслени капчици, попадащи в горната част на тънките игли, които изпитват повишено налягане се стичат към удебелената основа В резултат на това, синтетичната „кактусова кожа“ пречистване на водата, по-добре от съществуващите филтри.