Един монах влязъл веднъж при своя наставник и казал:
– Колкото пъти и да идвам при теб, колкото и да се покайвам и ти да ме наставляваш, не мога да се поправя. Каква е ползата да идвам, ако след като разговаряме, аз отново греша?
Наставника казал:
– Синко вземи тези два глинени съда, в единият има мед, а другия е празен.
Ученикът направил така.
– А сега, – казал наставникът, – прелей меда от единия съд в другия.
Монахът го послушал.
– А сега погледни празния съд и го помириши.
Ученикът погледнал, помирисал съда и казал:
– Празният съд мерише на мед и там на дъното е останал малко мед.
– Ето така, – казал наставникът, – моите думи остават в душата ти. Ако заради Христа ти усвоиш частица от тези добродетели, то Господ според своята милост ще изправи твоите недостатъци и ще спаси душата ти. Домакиня не сипва пипер в съд, който мирише на мед. Така и Бог няма да те отхвърли, ако запазиш частица от поученията.

Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

Мъж се суетял около жена си в кухнята:
– Скъпа, приготви за обяд нещо християнско.
– Така, – замислила се сериозно жената, – първото ни ястие ще бъде акриди и див мед.
Съпругът не се съгласил с предложението и казал:
– А може би ще започнем, все пак, с пет хляба и две риби.
Жената погледнала смутено мъжа си и възкликнала:
– Но пет хляба и две риби са яли пет хиляди човека! Ти да не намекваш, че на обяд няма да си дойдеш сам?

Сибирските физици са разработили уникална машина, която улавя златен прах, а с нейна помощ загубата на златододобива ще се намали наполовина.
Разработчикът на устройството Сергей Афанасенко е заявил: „До 70% от златните резерви в земната кора са във вид на златен прах  с размер около 50 микрона, така нареченато „косово злато“, което миньорите не могат да уловят. То буквално „изплува“ от ръцете: годишно само от река Амур в океаните попадат около 8 тона злато“.
Той е обяснил, че разработката в действителност, е центрофуга със специална течност с наночастици. Под влияние на магнитното поле се увеличава плътността на течността в резултат, на което се получава мед или други примеси, които изплуват на повърхността, а златото се утаява.
Центрофугата може да събира не само злато, но и други частици. Така при обработката на отпадъците в артелите е извлечено допълнително 1,5 кг живак.

Доказана е популярната рецепта за лечение на простатит, в която се използват тиквени семки.
Полезно е да се яде една чаша тиквени семки на ден през цялата година.
Ето и как се приготвя самата рецепта:
0,5 кг очистени тиквени семки, които не са печени,  се пускат през мелачка. Смесват се с една чаша течен мед. Медът да не е подгряван, за да се разтопи. Всичко добре се смесва и бързо се отъркалват топчета малко по-големи от лешник.
Десет от топчетата оставете в буркан и нека бъдат в стаята, а останалите поставете най-отдолу в хладилника.
Веднъж на ден, 30 минути преди ядене да се яде по едно топче. Когато се свършат всички топчета, свършва и лечението.
Средството е много силно, за това цитираното лечение не трябва да се прилага повече от един път в годината.