Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Много деца се озовават в домовете за сираци. И не защото нямат родители, а защото са се появили в неподходящо време или имат някакъв недъг.
Защо детето, поради вашата грешка и страха да станете майка, трябва да расте там, където няма любов и думата „мама“ отсъства.
Момичета, защо оставяте децата си, какво са виновни те, за да понасят такова наказание. Та те не са сторили никому зло.
Защо пълните детските домове? Вашата мяйка не ви е оставила на времето. Нима така отмъщавате на детето си?
Когато виждам деца от домовете, сърцето ми се изпълва с болка. Повечето от тях са нормални здрави деца. Те са много чувствителни и се нуждаят от любов, уважение и ласка.
Когато минавам край такъв дом, децата ме гледат и всяко от тях вижда в мен своята майка. Не мога да ги погледна в очите, защото чета немите им въпроси в тях:“Защо ме остави тук? Аз повече няма да правя така, прости ми! Мамо, моля те, вземи ме!“
Жени и момичета, които оставате своите деца, опомнете се! Не погубвайте живота на вашите деца!
Не оставяйте децата си! В живота ви всичко ще се нареди. Вашето дете ще ви бъде благодарно за това, че има такава майка като вас.
Нека повече да не се чуват думите: „Мамо, не ме оставяй!“

Петърчо пита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?

– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.

Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:

– И бебетата щъркелите ги донасят?

– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:

– Подаръците ги носи Дядо Мраз?

Майката отекчено:

– Както винаги.

Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:

– Тогава за какво държим татко?

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.

Това се случило в покрайнините на Буенос Айрес през 2008 г. Четиринадесет годишна родилка скривайки от близките си, родила и оставила бебето близо до пътя. Новороденото момиченце щяло да загине поради охлаждане, но било спасено от дворно куче, което скоро добило седем малки кученца.

Осем годишната кучка привлечена от писъците на новороденото и водена от майчинския си инстинкт, намерила детето и го занесла в колибката си. Животното внимателно хванало новороденото и го принесло на 50 метра до къщичката си. Сложила го между кученцата си и легнала до тях. Детето скоро дошло в съзнание и започнало да плаче силно. Развълнувана кучката започнала да обикаля около къщичката си. Залаяла силно, за да събуди стопанина си. Той излязъл да види какво става, а тя го задърпала към колибката си. Там намерил новороденото с висяща пъпна връв.

Детето веднага било отведено в болницата. То тежало 4 килограма. По него имало отоци, рани и други повредени участъци по кожата, които говорели, че детето е влачено по земята. Не се знае къде кучето е намерило бебето, но следи от ухапване по тялото не са намерени. Единствено на врата имало по тъмно петно, вероятно кучето е държало там детето, за да го пренесе, както е постъпвало при преместването на своите кученца.

Майката на новороденото скоро била заведена в болницата поради силно кръвотечение. Там тя е признала престъплението си. Момичето било съдено, а кучето станало национален герой на Аржентина.