Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.
Архив за етикет: любопитство
Акулите са много по скъпи в океана, отколкото в супата
Акулите плаващи в океана, много скоро могат да станат ценни, в качеството си на туристическа атракция, отколкото ако плуват в супата.
Рибите трябва да се защитават, като се почне от Австралия и се стигне до Карибските острови. Трябва да се намали улова на тези ценни животни. Като си помисли човек, всичко това се прави, за да се задоволи любопитството на човек, което няма граници и иска да опита супа от акула.
Надявам се хората да разберат, че акулите са ценни не само в чинията.
Наблюдаването на акули от туристи донася 314 милиона долара за година и по прогнози тази цифра ще расте до 780 милиона долара в близките 20 години.
Сега акули в световен мащаб, са „донесли“ доход от 630000000 долара на година и тази цифра се променя, според експертите в Канада, САЩ и Мексико.
В последните години в Палау, Малдивските острови, Хондурас, Токелау, Бахамските острови, Маршалови острови, островите Кук, Френска Полинезия и Нова Каледония са забранили комерсиалното използване на акулите.
Страхът в обучението
Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации? Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?
Смехът
А смехът е и любопитство. Той е свободата на интелекта и не се води по общоприети обичаи. Сам анализира и достига до изводи, колкото и ненормални да изглеждат.
Не става дума за идиотския смях, а за смеха като способност да се издигнеш. От птичи поглед да погледнеш мърлявите житейски коловози и да прецениш реалните мащаби и същността на явленията.
След като си умреш от смях, защото, ако не си умреш от смях, ще трябва да си умреш от яд, от мъка или просто да си умреш. По избор.
Смъртта винаги е заемала почетно място в пантеона на Хумора.
Ролята на купчината впечатления
Да наблюдаваш, а не да зяпаш и да трупаш наблюдения в главата си.
Слушаш не с любопитството, за да научиш просто какво е останало, а със стремежа да надникнеш в тъмния свят на причините и реакции, включително и в света на човека, който разказва, тъй че да улавяш не само изказаното, а и премълчаното. Да слушаш, да отбираш и да трупаш ….
Да мислиш върху видяното и чутото, да строиш образи-хипотези, да ги видоизменяш, да ги рушиш, ако трябва и на тяхно място да издигаш нови. Да създаваш върволици и тълпи от образи и да ги трупаш в главата си.
Хвърляй там всичко това. Може някой ден да ти потрябва. Хвърляй го там и го трупай, макар никога да не ти потрябва.
Разбира се, творчеството не е трупане, а използуване на натрупаното. Но нима характерът, съдържанието и обхватът на творението не се определят предварително и до голяма степен именно от характера и обема на тая събрана купчина от впечатления.