Дора иаглеждаше разсеяна. Ангел не обърна особено внимание на това, но тя го погледна хладно и престана да бърка с лъжицата яденето.

Ангел се стъписа, наистина беше забравил, а Дора мълчеше и чакаше обяснение.

– Извинявай, – започна умолително Ангел, – днес беше много напрегнато в офиса, бях си изключил и телефона, докато бвх на съвещание, навярно си ме търсила. Забравих, чак сега се сетих.

– Това е важно, не разбирш ли, – каза с ледено спокойствие Дора.

Така говореше, когато беше ядосана. Ангел се чувстваше ужасно,

– От една седмица мисля само за това, а той „сега се сетил“. Забравил бил! – Дора повиши глас

– Работих….

– Все за работата си мислиш. Тя е най-важното нещо в живота ти. А аз не мога да ям и да спя, каквото и да правя все за това си мисля…

Очите и се зачервиха.

– Кажи ми поне какъв беше резултата, – каза тихо Ангел.

– Ако искаше да знаеш това, щеше да дойдеш в болницата днес със мен.

Разбира се, че трябваше да отиде. Как може да забрави? Всичко, което тя му каза беше наистина така. Той обмисляше постоянно схеми, тактики, …., мислите му бяха непрекъснато заети с това, което работеше.

– Мила, наистина съм много виновен. Едва ли заслужавам да науча какво е станало, но аз наистина искам да знам. Моля те, кажи ми.

Тя седна тъжно на стола и заговори много тихо:

– Те дори не ме прегледаха. Казаха да опитаме още три месеца, преди да започнат лечение, – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Казаха, че и двамата сме абсолютно здрави и трябва да си дадем още време преди да „се намесят“.

– Можем да опитаме, щом са казали, че може, – плахо каза Ангел

– Това усложнява нещата, – избухна Дора. – Ако яйцеклетките ми и сперматозоидите ти са толкова „добре“, защо не можем да имаме дете?

Тя хвърли дървената лъжица и избяга в спалнята. Ангел изтича след нея, но тя затръшна вратата пред носа му и се разплака.

Как можа да направи такава глупост? Беше обещал да отиде с нея в болницата, но отиде на работа и забрави. Той наистина се затрупваше с работа, за да не мисли за това. След четири години брак през две, от които „опитваха“ сериозно, Дора не можеше да забременее. И той искаше да имат дете. Да беше доста амбициозен, но трябваше повече време да обръща и на жена си. Тази промяна беше трудна за него, но си заслужаваше…

През зимата много хора се чувстват вяли и апатични, за да възвърнете своята бодрост, използвайте следните рецепти.
1. Смесете 1 чаша лимонов сок, половин чаша сок от червена боровинка и 2 супени лъжици захар. Така получената смес оставете да престои 8 часа. Пийте по 3 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.
2. Вземете половин чаша сок от лимон и ябълка, 1 чаша сок от моркови и 2 супени лъжици захар. Смесете всичките съставки с миксер и прибавете захар на вкус. Пийте половин чаша 2 пъти на ден преди ядене.

Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Това е вещество, което дълго време може да занимава дете. То може да се смаже, опъва, размахва, да потъваш в него и да го мачкаш, да изследваш и откриваш удивителните му способности, с други думи осезаем симулатор.
За да го направите са ви необходими:
1) 100 г прясно бяло PVA лепило;
2) половин чаша обикновена вода със стайна температура;
3) боракс – натриев тетраборат, може да бъде под формата на 4% разтвор;
4) цветова гама – няколко капки от зелен фураж, сок от цвекло или друга боя и пълнител във формата на перла или лъскави бижута;
5) за измерване чаша или лъжица и клечка от сладолед за смесване.
Ето и начина, по който се приготвя:
1. Ако няма фармацевтичен разтвор на боракс с глицерин, разтворете една супена лъжица боракс в чаша с вода.
2 В друга купа смесете четвърт чаша вода с една четвърт чаша лепило. Към това се добавя оцветител, ако е необходимо.
3 Сместа с лепилото непрекъснато се бърка, като постепенно се добавя около половин чаша разтвор на боракс до произвеждане на желеобразна маса. Това е всичко.
Сгъстеното вещество е в действителност замислената играчка. Остава само да го измийте под течаща вода.

Един ученик отишъл при своя духовен наставник и го попитал:
– Учителю, Вие ме съветвате всеки ден да повтарям фразата: Аз приемам с радост моя живот“. Аз я повтарям всеки ден, усърдно и доста често, но защо нищо не се променя? Какво да правя?
Учителят мълчаливо поставил пред младежа първите попаднали под ръката му предмети – лъжица, чаша, свещ и казал:
– Кое от тях избираш?
– Лъжицата, – казал ученикът.
– Сега го кажи пет пъти, – помолил го учителят.
– Аз избирам лъжицата, аз избирам лъжицата, …. – и така пет пъти младежът повторил фразата.
– Ето виждаш ли, – казал учителят, – можеш и милион пъти на ден да казваш, че избираш лъжицата, но тя няма да стане твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш.