Клен или Явор – Acer е род дървета и храсти, принадлежащи към семейство Яворови. В България са познати пет основни разновидности на клена. Според една теория латинското име на рода идва от acris – остър, заради твърдостта на дървесината, използвана в миналото за изработване на копия.
Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат главно дъбилни вещества — най-много в клоните, а най-малко в крилатките. През периода на своето биологично развитие зелените листа съдържат ксантофил, неоксантин, каротин, виолаксантин, значително количество витамин С и други.
Свежият сок на растенията съдържа захари, а семената – мазно масло.
Освен че е красиво декоративно растение, клен също така и е изключително полезен. Той има пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо действие. Използва се успешно като затягащо средство, против повръщане, при жълтеница, за лечение на бъбречни камъни, срещу подагра и рани.
От захарния клен, който расте само в Северна Америка, се получава прочутият кленов сироп, който е чудесна алтернатива на захарта. Кленовият сироп също така е много хранителен, пречистващ и полезен, успешно се прилага в диетата дори и на диабетици.
Кленът премахва нервното напрежение и агресията.
Кора от млади клонки се употребява в нашата народна медицина, с изключение на ясеноподобния клен, като пикочогонно и затягащо средство, и против диария.
Приготвяне запарка: От 10 г ситно счукани сухи кори се заливат с 500 мл вряща вода. Прецежда се изстиналата запарка и се приема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден. Същият извлек се употребява и външно при косопад.
Освен това отварата от млади клонки и листа от клен – Acer tataricum се употребява в нашата народна медицина при възпаление на очите във вид на компреси.
В народната медицина сладкият сок се използва като храна, за усилване, особено за младите организми.
Сокът, изтичащ от стъблата на клена, се събира, прецежда и сгъстява.

Сок от прясно зеле действа лечебно при язва. Предпазва и от развитието на експериментални язви.
Сок от главесто зеле се прилага и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, потиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.
Употребява се по следния начин.
Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2-3 пъти дневно преди ядене.
Главестото зеле се прилага и в изсушен вид. Смесено в равни количества със захар по 1-2 супени лъжици, разтворени във вода, се приема 30 минути преди хранене.
В главестото зеле се съдържат: Витамин U, метилметионин, холин, бетаин, инозитол и метилметионин, 30-40 % витамин С, витамини от групата В и витамин Р, аминокиселини, специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето включва и редица микроелементи.
В многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една от най-важните зеленчукови култури.

Не бързайте да потърсите услигите на водопроводчик, ако мивката ви се е запушила. Ако изпълните инструкции, изписани по-долу,  сами ще я отпушите.

Почистете запушеното място. Засипете го със чаша сода и го залейте с 2-3 супени лъжици оцет

Половин час по-късно залейте задръстеното място с вряла вода.

Даже и най-устойчивото запушване няма да устой пред такива народни средства.

Глогът се използва за лечение на сърдечносъдови заболявания – леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и други.
От глогът се използват листата с цветовете, само цветовете или плодовете.
Ето как се употребява и глогът.
Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винана чаша, около 200 мл 3 пъти дневно.
В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура, от която се взема по 20 капки 2-3 пъти дневно. У нас е създаден препарат от глог, който се прилага за лечение на коронарна болест.
Главните действащи вещества в глога са флавоноидите – хиперозит, крерцетин, витексин и други, общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафената и хлорогенова киселина, левкоцианидин, както и катехин.
Глогът се среща из горите и храсталаците в цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.