Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

На лекция по лингвистика, професорът обяснява:

– Има езици, в които две отрицание подред означават отрицание. При други, в които отрицанието и потвърждението са поставени в непосредствена близост, означават отрицание. А има и такива, където същата комбинация означава потвърждение. Но запомнете, че няма такъв език, при които двойното потвърждение би означавало отрицание.

Един студент се обадил от задната скамейка:

– Е, да, разбира се!

За повечето хора постъпването в университета, е един вид стъпка към зряла възраст, прехода от пубертета към зрялост. Но понякога има уникални студенти, които са взели този етап на такава малка възраст, че тях не можем да ги наречем и тийнейджъри.

Учебната програма на университета е доста сложна, дори и за възрастен, а за един десетгодишен хлапак притежаващ удивителни способности е нещо съвсем лесно.

На двегодишният Джейкъб Барнет лекарите поставили диагноза „аутизъм“. Според тях  той едва ли щял да се научи нормално да говори, да чете и да пише.

Джейкъб бил изпратен в учебен център за деца със специални нужди, а след това в класове за корекция на обучението му.

Родителите му забелязали, че опростената програма дразни сина им и те го оставили на домашно обучение.

Когато Джейкъб бил на осем години, майка му го взела от класовете за корекция и започнала да го води на лекции по математика, астрономия и физика в университета.

Изучавайки училищния курс по математика за две седмици, десетгодишния Джейкъб постъпил в университета. и започнал да учи физика на кондензираната среда.

Още преди да постъпи в университета, Джейкъб започна да работи по своя собствена, разширена теорията на относителността. Когато бил на 13 година тази му работа била публикувана и високо оценена от професорите.

На 15 години Джейкъб постъпил в Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада, където защитил дисертация, защитаваща тезата му.

Неговият коефициент на интелигентност е повече от 170 точки. Той е показал невероятните си умения по математика, астрофизика и теоретична физика. Той дори  е предлаган за Нобелова награда!

Не е зле за човек със синдром на Аспергер, който все още трудно завързва връзките на обувките.

Една  медицинска сестра се обърна към санитарката:

– Спомняш ли си, че миналата седмица ти казах, че пациентите не трябва да се изпращат по дяволите?

– Да, помня, – малко сконфузено отговори жената.

Тя очакваше отново да ѝ се скарат, защото често се ядосваше на пациентите, особено, когато разхвърляха нещата около себе си.

Но сестрата ѝ се усмихна, подаде ѝ химикалка и добави:

– Тогава  подпиши се тук, че си слушала лекция на тема „Етика в здравните заведения“.

Студент редовно закъснявал за лекции.

Един ден професорът раздразнен от поведението му го попитал:

– Вие служили ли сте в армията?

– Да, – отговорил студентът.

Професорът го погледнал заинтересовано.

– И какво ви казваше старшината, когато закъснявахте за строя?

Студентът се засмя, а после спокойно каза:
– Здраве желая, другарю лейтенант.