В двора му влезе старо уморено куче. То имаше нашийник, а коремчето му му бешо добре напълнено. Явно идваше от някоя близка къща, където добре се грижат за него.
Кучето се приближи при него, а той го потупа по главата. Когато отвори вратата, животното влезе вътре в дома му. Бавно прекоси стаята, сви се на кълбо в ъгъла и заспа.
Час по-късно кучето се изправи и тръгна към вратата. Мъжът стана отвори му и го пусна навън.
На следващия ден пак се появи в двора му, „поздрави“ го, отново влезе в дома му, настани се се в същия ъгъл, спа около час и си тръгна.
Това се случваше няколко седмици подред.
Мъжът се радваше на кучето, но беше любопитен, искаше да разбере, на какво се дължи необичайното поведение на животното. За това сложи бележка под нашийника му.
В нея беше написал: „Бих искал да зная чие е това прекрасно куче? Знаете ли, че то идва всеки ден в къщата ми да спи?“
На следващия ден кучето донесе друго писмо пъхнато под нашийника му: „То живее в дом с шест деца, като две от тях нямат още три годинки. Кучето просто се опитва да си доспи. Мога ли и аз утре да дойда с него?“

Парк. Огрени от слънцето алеи. Небето се оглежда в свежите локви, спомен от преминалия дъжд. Хората изпълзяха от незнайно къде, за да се насладят на обещаващото хубаво време.
Стопанин с кучето си минава покрай двой с детска количка. Изведнъж кучето залая, а жената до количката взе да крещи:
– Накарайте кучето си да млъкне, – обърна се тя към мъжът с кучето, –  детето ми спи!
Съпруга ѝ кротко каза:
– Не крещи, твоите викове са много по-силни от лая на кучето.
– Няма значение, то събуди детето, а малкото ни дете спеше.
Майката погледна в количката и още по-силно взе да крещи:
– Идиот! Ти си забравил детето в къщи!
И тя с широка крачка се отправи към дома си. Хората гледаха как тя бяга към входа на парка и не разбираха паниката ѝ.
Стопанинът с кучето и съпругът със спящото дете на ръце стояха на алеята и недоумяваха, какво ѝ бе станало на тази жена?

Ето едно от нещата, което бихме могли да научим от кучетата.
Защо кучетата приемат вашата скъпоструваща обувка за играчка, а отхвърлят много по-скъпата залъгалка, предназначена за тях, която сте купили от зоомагазина?
Това става, защото кучетата не обръщат внимание на това, което другите са казали или смятат за правилно, те се отнасят към всички неща еднакво.
Не губят време, за да размишляват за това, какво другите смятата за „нормално“, „готино“, „модерно“ или „съвременно“.
Такова отношение, разбира се, е плачевно за вашите обувки, но за това пък дава един по-ясен и реален поглед към живота.
Забравете за марки и етикети, не обръщайте внимание на наложената реклама с лъскави илюстрации, разкриваща тенденциите на съвремената мода.
И най-накрая разберете, какво точно ви подхожда и е подходящо за вас.

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….

Новината не е нова. Пролетта идва, но снега още не иска да си отиде. Тази история е доста забавна и много поучителна.
Февруарските циклони, насипали сняг в южните райони на Китай. Това се оказало, неочаквана материална подкрепа за двама предприемчиви жители на град Ченду.
Те събрали пред дома си сняг и вместо да го изкарат извън града, започнали да го продават. Е, не с лопати, а като снежни човеци.
За спонтанния бизнес се наложило да купят много копчета, цветни ленти и всякакви други аксесоари, които можели да влязат в работата.
Кой би си купи снежен човек с шал и очила? Но се намерили и такива. Важното е правилно да се представи идеята.
„Новоизпечените бизнесмени“ предлагали като украшение, макар и кратковременно, върху колите. Шофьорите с готовност откликвали на предложението и за всеки сувенир плащали от 5 до 10 долара, в зависимост от размера на снежната фигура.
Появило се и снежно куче.
Колкото и странно да е, за необичайната стока се натрупала дори опашка. За един ден предприемчивите момчета продали повече от 100 снежни фигури.