Пчелар твърди, че за отслабване добре действа мед и хрян.
Смелете 200 грама очистени корени от хрян, добавете 1,5 литър вода. Сложете сместа на огън и кипнете за 15 минути, в похлупен съд.
След като се изстуди прибавете 100 грама мед. Оставете го да пренощува на хладно място. Пийте от този лек по 100 мл три пъти дневно, един час преди ядене.
Тази отвара наистина ще ви помогне да се отървете от излишните килограми.
Медът подхранва тялото с енергия, витамини и други биологично активни вещества. Хряна стимулира стомашно чревния тракт. При умереност в яденето, това средство непременно ще принесе полза.

Населението от североизточна Индия числеността, на което възлиза на 800-1200 човека, говори на непознат до сега език.
Езикът е известен като Коро. Той съществено се различава от другите езици на семейството към, които принадлежи. Езикът Коро е застрашен от изчезване.
Учени от експедицията, която трябвало да проучи два други малко известни езика при прослушване на записите се натъкнали на трети, който бил абсолютно нов за тях.
Езикът принадлежал към тибетско бурманското семейство, което включва в себе си 150 езика. На тези езици се говори предимно в Индия.
Броят на досега известните езици е 6909, половината от тях за застрашени от изчезване.
Езикът Коро не е бил зарегистриран до сега от лингвистите, но въпреки всичко той се използва от около 1000 човека.
Изследователаска група ще се върне в Индия през следващите месеци, за да продължи да изследва новооткрития език. Целта им ще бъде да узнаят повече за корените на този език и как е могъл да остане скрит за лингвистите до сега.

По време на първия период на Ливонската война, русите заловили голям брой пленници. Сред тях били и 85 шотландци, които оцелели от изпратените от Стокхолм 700 човека.
Горсей се постарал да обясни на Иван Грозни разликата между шотландците и истинските им врагове – шведи, поляци, ливонци.
Шотландците тогава са били наемници и срещу заплата са били готови да подкрепят всеки цар.
Иван Грозни решил да изпробва мъжеството им срещу кримския хан. Така царя ги помилвал и те били отделени в отряд командван от смелият Джими  Лингета.
Въоръжени с пушки, пистолети и ножове шотландците се проявили като храбреци в битката с кримските татари.
Като награда получили земя и семейства им се радвали на благоволението на царя.
Така на руска земя се появили хора с шотландски корени и фамилии.

Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.