Американските съюзници били щедри на готови лекарства. Те отпускали партиди пеницилин в заем, но не разкривали промишлената технология на производството му.
От Твен трябвало да получат пречистени американски щамове на пеницилина, за да може съветската медицинска промишленост масово да произвежда лекарството.
Скоро чрез агент Рендъл Твен се запознал с един от ръководителите на фирмата, произвеждаща пеницилин и получил от него няколко проби от щамовете.
Завръщайки се в резиденцията, Твен до късно конструирал специален херметически контейнер, в който трябвало да се подържа определена температура.
Резидентът бързал, всичките материали трябвало да бъдат опаковани до десет вечерта.
Сутринта тръгвала дипломатическата поща за Москва.
Твен завършил майсторенето на контейнера десет минути преди да тръгне пощата.

Надежда Кошкарова намерила в кофата за боклук щраус. Птиците в контейнера били две, но само една от тях била жива.
Надежда увила животното и го занесла на терасата си. Предложила му хляб и вода. Тя се тревожила много за бъдещето на щрауса.
В полицията посъветвали момичето да се обърне към зоопарка, но там не се съгласили да приемат три месечния щраус. Въпреки това, малкото решили да приемат в зоопарка намиращ се на територията на конен клуб.
След прегледа специалисти са казали, че животното не се чувства много добре, възможно е да е замръзнало. Ако щраусчето преодолее преживяното, ще остане да живее в приелият го зоопарк.
Как щрауса се е оказал в кофата за боклук и колко време е бил там, никой не знае. Една от версиите, че двете птици са изхвърлени от ресторант, в който се предлагат деликатеси от животни, а други твърдят, че това може да е дело на животновъди.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Трудно можете да намерите човек, който не обича диня. Сочни и сладки, те са отлично спасение от знойния пек. Всеки си мечтае да си отгледа сам диня. За целта е необходим определен климат. В някои части дините изобщо не растат или стават съвсем малки.

Представете си, че имате малка леха и всички необходими условия за отглеждане на дини. Но ние няма да отгледаме обикновена диня, а такава с квадратна форма.

Всичко, от което се нуждаем са семена и специална квадратна форма, за предпочитане изработена от пластмаса. Е трябва и много вода.

Ако мястото не е подходящо за отглеждане на бостан, намерете си такъв сорт, който добре да вирее на него.

Пластмасовата форма не трябва да надвишава 20Х20 сантиметра. В случая трябва да се осигури добра вентилация на въздуха и достъп на слънчевите лъчи, за да узрее динята добре. От тук следа, че на пластмасата не подхожда тъмен цвят. Желателно е формата да е здрава, за да противодейства на растежа в нежелателна посока. Най-добре е вашият контейнер да бъде от няколко съставни части, които лесно могат да се разглобяват. Това ще ви улесни, да го използвате и следващата година. Не забравяйте, че в горната част трябва да има отвор за дръжката на динята.

Първо си направете разсад от семената. Когато на растението се появят първите 4-6 листа, можете да го присадите, където няма сенчести дървета. Земята предварително трябва да се натори.

Отглеждането на дините е просто. Трябва да ги поливате често с вода и да ги покривате,ако нощите при вас са студени. Когато динята стане колкото топка за тенис, трябва да се премести в по-рано приготвената форма. В тази форма можете да слагате и други плодове. Всичко зависи от вашата фантазия!

Чистоплътността е един от показателите на нашата цивилизация. Ако преди няколко стотин години, редовното пране и миене са се разглежда като привилегия или прищявка, то днес човек да ходи с непрани дрехи е неприлично.
Защо да перем дрехите си използвайки предимно химически препарати? Не може ли без това?
Лиза Мари Бенгтсон завършила едва вчера, а сега дизайнер сериозно се е замислила над тези въпроси. Това довело до създаване на „Bye Bye Laundry“ или „Довиждане пералня“.
Новото въведение включва вместо миещи препарати и автоматични перални обикновени закачалки за дрехи. Вместо редовно пране на дрехи в пералнята, изразходвайки средства и време, Лиза препоръчва да ги държите между периодите на интензивно използване в специални стелажи, съчетани с контейнер, пълен с активен въглен адсорбент. Според дизайнерът, свежи дрехи могат да бъдат поддържани, ако ги спасите от характерен мирис, натрупани по време на носенето.
Всяка дизайнерска закачалка се състои от телена закачалка и дървена основа, на която се закача стъклена камера. В нея се намира активен въглен специално обработен с кислород, за да увеличи порьозността и възможността за улавяне на миризмите.
Ако няколко дена дреха се държи на такава закачалка, миризмите от нея ще изчезнат и тя ще бъде свежа. Тук не става въпрос за дрехи замърсени с видими петна, отнемането на миризмата едва ли ще премахне петната.
Всичко това за сега е проект, но може скоро да излезе и на пазара.