В Лондон се появи такси за тези, които страдат от махмурлук след минаване през някой ресторант или клуб.
В таксито на клиента се предлага порция гореща супа, пресен портокалов сок, слънчеви очила, парацетамол и пакет ментолови бонбони.
Самият шофьор се стреми да осигури една спокойна атмосфера в колата, предоставяйки на пътниците приятна музика и да си изберат маршрут без задръствания.
Тези, които отиват на парти, могат предварително да поръчат такси на сутринта по електронна поща или чрез Twitter. В периода на тестването, до католическата Коледа, новата услуга ще бъде безплатна.

Надежда Кошкарова намерила в кофата за боклук щраус. Птиците в контейнера били две, но само една от тях била жива.
Надежда увила животното и го занесла на терасата си. Предложила му хляб и вода. Тя се тревожила много за бъдещето на щрауса.
В полицията посъветвали момичето да се обърне към зоопарка, но там не се съгласили да приемат три месечния щраус. Въпреки това, малкото решили да приемат в зоопарка намиращ се на територията на конен клуб.
След прегледа специалисти са казали, че животното не се чувства много добре, възможно е да е замръзнало. Ако щраусчето преодолее преживяното, ще остане да живее в приелият го зоопарк.
Как щрауса се е оказал в кофата за боклук и колко време е бил там, никой не знае. Една от версиите, че двете птици са изхвърлени от ресторант, в който се предлагат деликатеси от животни, а други твърдят, че това може да е дело на животновъди.

Футболният клуб FSV, Франкфурт,  се отказал от спонсорството на „Саудитски Арабски Авиолинии“ в знак на протест срещу дискриминацията на израилтяни. Това решение последвало след като в клуба станало известно, че компанията не превозва граждани от Израел.
Ръководството на Саудитската компания, обяснило, че на израилтяни е забранен достъпа в страната, за това не им продават билети за Саудитска Арабия.
Самолет с израелци на борда може да кацне в Ел Рияд само в екстрени случаи, защото Саудитска Арабия не поддържа дипломатически отношения с Израел .

Една вечер се отбих в клуба и заварих там пет-шест младежи, които уединени в едно ъгълче, пиеха и тихо разговаряха. Седнах при тях. След малко някой спомена името на Дечо и това накара младия човек до мен така да се разпали, че той говори, без да млъкне, цели десет минути. Говори така, както че ли темата на разговора му е много близо до сърцето. Никой не го прекъсна, всички го слушаха с интерес. Младежът сипеше похвали и думите му бяха пронизани от искрен и неудържим възторг:

– Да знаете колко е добра госпожа Димова, а какви дъщерите има само. Те живеят тук в града. Не можете да си представите с какво усърдие, с каква всеотдайност, с какво удоволствие и радост се трудят. Госпожа Димова дава уроци по музика, а дъщерите й се занимават с разни изкуства, рисуване, бродиране и ……

Аз го слушах така внимателно, както и останалите, и знаех, че казва истината и нищо не преувеличава. Но ето че той пренесе похвалите към тъй наречения глава на това изоставено семейство Дечо Димов.

Младежът продължи:

– Щастието на това семейството се помрачава само от едно, отсъствието на господин Димов. Трогателно е да видите колко го обичат и уважават. За съжаление е принуден да живее далеч от родината си.  Но голяма е мъката  и на самия Димов, който копнее за родината. Праща писма с всеки параход. Мечтае да се върне у дома през отпуската, но не може поради малката заплата. И въпреки всичко той във всяко писмо изразява надежда, че ще има щастието да си дойде със следващия параход или с по-следващия. Неговата самопожертвователност е върхът на благородството, защото като истински съпруг и баща, той се лишавал от всичко, само и само да може да изпраща на семейството всеки месец част от заплатата си. Представете си как на негово място един егоист би похарчил тези пари за пътешествие през океана.

Дотук „издържах “, но повече не можах и се намесих. Беше ясно, че младежът е зле осведомен и аз сметнах за свой дълг да му кажа истината:

– По дяволите! Това са глупости. Дечо Димов заряза семейството си, това е истината. Може и да им пише, но аз не съм луд да повярвам в това, без да съм видял писмата. Може и да жадува да се върне в родината при захвърленото семейство, но който го познава, никога няма да повярва. Обаче в едно не може да има никакво съмнение, той нито веднъж не им е изпратил дори долар и никога не е имал намерение да им прати. Той е най-презряното, най-бездушното и най-глупавото същество на тоя свят…

По нервните тръпки, които пробягаха по лицата около мен, усетих смътно, че нещо става. Причината беше в мен, но аз не знаех това.

Когато стигнах до средата на последното изречение, някой ме сграбчи за ръката и процеди в ухото ми:

— За бога, млъкнете! Този млад човек е сгоден за една от дъщерите на Дечо Димов.

През 2002 г. мадагаскарският футболен клуб «Стад Олимпик Л’Емирн» се борел да стане национален шампион. Но в предпоследния си мач, поради спорна дузпа, загубил шансовете си да спечели тази титла.
В знак на протест в последния мач против клуб «АС Адема»  футболистите от «Стад Олимпика» още от самото начало на мача започнали да вкарват топката в своята врата.
Крайния резултат в полза на «АС Адема» бил 149:0. Той станал световен рекорд по брой голове.