Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Берлин е известен със своите хакерски традиции, голямо количество cypherpunk и анархисти.
Не е страно, че в този град се е зародила нова игра Camover, която граничи с вандализъм.
Играчите в нея се съревнувават кой колко камери за наблюдение ще унищожи. Освен това всичко се записва на видеозапис и се пуска по Интернет. Точки се дават според броя на разрушените клетки. Бонус точки – за особено креативни начини на унищожаване. Поощрява се използването на необичайни инструменти: брадви, въжета, вилици. Играта е донякъде сходна с офлайн версията на GTA.
За масовото използване на видеокамери за наблюдение се спори в много страни. Правоохранителните органи се застъпват за внедряване на подобни системи за общо наблюдение. Те се аргументират с това, че видеонаблюдениета помагат да се разкрият някои престъпления.
От друга страна, активисти за правата на човека са против такива системи.
Както разбирате някои млади активисти са готови да се борят със системата, даже и с екстремни методи. Според организаторите на играта, за първите няколко седмици са успели да унищожат около 50 камери.

62-годишният американски инженер Брус Кембъл преди повече от десет години купил за 100 000 долара излезлия от експлоатация пътнически самолет Boeing 727-200. И за тези 10 години той го превърнал в дом на мечтите си, където и днес живее. Кембъл описва, сгушеният в горите на Орегон самолет-къща като „птица, предназначена за полет.“ Според него, къщата-самолет има всички съвременни удобства, а бившата пилотска кабина е станало любимото му помещение в дома, своеобразна стая за игра.
Разбира се, Брус е трябвало да освободи самолета от редовете със столове за сядане, за да трансформира вътрешното пространство в спалня, гостна и домашен офис.
Своите закуски, обеди и вечери той приготвя в бившата кухня на екипажа. Банята трябвало да я усъвършенства, като в нея прикрепил душ.
След като Кембъл отстранил електрическата система в новия си дом, основната му задача била да работи над водопроводната система. Той имал проблеми с трите бивши тоалетни на самолета, но скоро и те заработили.
Новият дом, според него, е станал функционален, доста просторен и удобен, въпреки че според нашия вкус, все още има твърде ниски тавани, ограничено пространство и твърде „техническа“ обстановка.
Брус признава, че гостната му е малка, но на него му стига. Освен това и той не се отличава с висок ръст.
При Брус идват много желаещи да разгледат необичайния му дом. Той устройва на гостите си екскурзии. За да влезеш в самолета-къща трябва да се изкачиш по стълба до опашката. Около дома се простира полянка, която грижливият собственик редовно коси.
Самият Брус отбелязва, че такъв необикновен дом му носи радост и го развлича. Когато е много топло, крилете на самолета се превръщат в две големи палуби, до които се достига, чрез бившите аварийни изходи.
Кембъл смята своето начинание за необикновен експеримент, но е горд от резултата и се надява и други да последват примера му. Разбира се, такъв дом няма да е подходящ за всеки, а само за някои и Брус Кембъл е един от тях.

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.

Шахматът е произлязъл от древноиндийската игра 6-те векачатуранга, Името ѝ се превежда от санскритски като „четири подразделения на войската“. Те са представени в играта като пешки, коне, топове, офицери.
През 7-ми век играта преминала в Персия и била преименувана в шатрандж. Именно от персийския език произлиза името на играта шахмат. Играчите казвали: „Шах“, което на персийски означавало крал, а в играта, че владетеля е нападнат. Словосъчетанието „Шах мат“ на персийски означава „краля е мъртъв“.