Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.

Децата са много наблюдателни и често ни изненадват с умозаключенията си.
За тях света е игра, който трябва да опознаят. Няма по-добри имитатори от тях. Те попиват всяка дума и действие от околните и най-вече от родителите си, като разсъждават според опита, който са придобили.
Веднъж малко момченце наблюдавало баща си и решило да му помогне, като се помоли за него:
– Господи, отнеми колата на баща ми. Той вече втори ден й се моли ……

Антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той сложил кошница с плодове на едно дърво и им казал:
– Този от вас, който пръв се добере до кошницата ще получи цялата кошница с плодовете.
Когато той дал знак да започне състезанието, те се хванали здраво за ръце и заедно тръгнали към дървото. След това заедно се наслаждавали на плодовете в кошницата.
Поразен антрополога попитал децата:
– Защо тръгнахте заедно? Всеки от вас можеше да достигне кошницата и сам да се наслаждава на получената награда.
Те се засмели и казали:
– Обонато. Нима може само един да бъде щастлив, а другите да бъдат тъжни?
„Обонато“ на техният език означава: „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

За успешното сключване на бизнес сделки, любовни срещи, приятелски събирания, хората обикновено избират кафе или ресторант.
Съвместното изследване на учени от Лайден и Вестфалия показва, че те постъпват правилно, защото заедното хранене засилва доверието в отношенията между хората.
Експериментът показал, че доверието между хората се е увеличило след съвместно хранене, съдържащо аминокиселината триптофан.
Германски учени са първите, които са изследвали как триптофана, стимулира производството на серотонин и има положително въздействие върху взаимното доверие.  А фактът, че серотонина играе важна роля при взаимно сътрудничество, учените знаят от дълго време.
За да се определят ефектът на триптофана, изследователите дали  на едната група портокалов сок с добавка на триптофан, а втората група е получили плацебо. След това участниците били въвлечени в игра, където при изпълнения на задачите, трябвало да се доверяват едни на други.
Били им дадени по 5 евро и им било предложено сами да решат, колко от тези пари са готово да дадат на друг човек. При това изпитваните могли да получават допълнителни пари, но само ако  другият човек им даде достатъчно пари, в замяна на дадените. Предаването на пари от един на друг, в този случай, послужила като мярка за междуличностно доверие.
Оказало се, че участниците, които са консумирали храна с триптофан, давали значително повече пари в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Според учените, техният експеримент отново потвърждава, че ние сме това, което ядем. Храната оказва влияние не само върху физическото здраве, но също така ръководи емоционалната сфера от живота ни.
Храната действа като когнитивен усилвател, който симулира начина, по който виждаме света и вземаме решения. По-специално, консумацията на триптофан увеличава междуличностното доверие и прави лесно и ефективно всичко. Така че, следващия път, не забравяйте да поканите бизнес партньора си в ресторанта и се погрижи за менюто, ако искате да направите сделка.

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.