Моята приятелка има прекрасна дъщеря. Бабата решила да научи внучката си постоянно да носи в джоба си носна кърпичка.

Зима, студено става, човек настива и започват да му текат сополите…..

След дълги беседи и поучения бабата решила да провери „как е усвоен материала“ и попитала внучката си:

– Ани, какво трябва да носиш винаги в джоба си?

Детето бързо и без колебание отговорило:

– Пари!

От къде е започнало това?
Историята на нашите предци има дълбоки езически корени, отзвука от които можем да наблюдаваме днес. 1 април е бил Ден на пробуждането на духа на дома.
Древните славяни вярвяли, че през зимата, подобно на много животни и духовете на дома спят. Тя спят докато пролетта всъпи напълно в правата си. А тя за нашите предци не е идвала през март, а чак през април.
По-точно, идването на пролетта е белязана от пролетното равноденствие на 22 март и всички следващи дни до 1 април се среща пролетта. На 1 април пролетта е дошла окончателно и духът на дома трябва да се събуди и да въведе ред.
Нашият далечен прародител се е опитвал да умилостиви разбудения дух с хляб и мляко, но към хляба трябвало да се прибавят и зрелища. Такива зрелища били гуляите, шегите, смеха на хората в дома. Хората обличали дрехите си наопаки, на краката си слагали различни чорапи и обувки, а в разговорите си се стремели да заблудат някого, да му направят шега, та домашният дух, който току-що се е събудил да забрави, че са му прекъснали сладкия сън.
С течение на времето е забравено да се угажда на домашния дух, но традицията да се правят шеги са останали. За това човек на 1 април не се доверява на никого. И сега знаете защо.

Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“

Зимата носи много интересни оптични явления. Това на професионален език се нарича пурпурно сияние. То е добре изучено и широко разпространено, макар рядко да е толкова интензивно.
Веднъж наситен розов залез разтревожил жителите на Москва през 2010 г.
Тогава метеоролозите трябвало да успокояват столичните жители и да им обясняват, че това явление не е свързано с токсичните индустриални емисии, а е само една игра на слънчевата светлина, разпръсната в атмосферата и многобройните отражения в снежните кристали.
Пурпурния изгрев е много рядко явление. То възниква, когато слънцето се намира над хоризонта ниско до 4 градуса. Въздухът е мразовит, пълен с ледени кристали, а наоколо се простира снега.
Явлението продължава 20-30 минути. Интензивността на пурпурното сияние се увеличава с повишаване на прозрачността на въздуха и увеличаване височината на точката за наблюдение.
В такъв ден може да се види класически пурпурен залез, за сметка на ниската температура и достатъчната влага.
Освен това, този ефект е широко разпространен за сметка на многократното отражение на светлината от високослоестата облачност падаща върху снежната покривка.

Това дърво се намира в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, в Сиера Невада.
През 19 век в района, където расте знаменитото дърво, изследователят Джон Мюир е забелязал гигантска секвоя. Той нарекал тази част от парка „Гигантска гора“ , която и днес продължава да носи това име.
Много туристи, поразени от големите размери, описват дървото на Генерал Шърман като червено-оранжев „камък“ върхът, на който не може да се види.
Дървото е наречено в чест на героя от гражданската война Уилям Шърман.
Фотографирани до огромната секвоя хората изглеждат крехки и малки.
Дълго време се е смятало, че това дърво е на 3 хиляди години, но последните изследвания определили неговата точна възраст – две хиляди години. Следователно това не е най-старото дърво в света.
Най-старото дърво в света е специален вид калифорнийски бор, който е на 4484 години. Той е бил отсечен през 1965 г. Съществува мнение, че на Земята съществуват 5 хиляди годишни дървета.
През зимата на 2006 г. дървото на Генерал Шърман е загубило част от своята корона. Паднал е най-големият клон на дървото, с дължина около 30 метра и диаметър 2 метра.
Когато клона паднал, той разрушил ограждението около него и пътя водещ към дървото. Дори и след този инцидент дървото не загубило статуса си на най-голямото дърво в света. Към него има специален път, така че хора с ограничени възможности могат да го видят. В края на пътя с тухлени плочки е показано до къде достигат корените на дървото.
Всяка година диаметъра на гиганта нараства почти с 1,5 см. Дървото на Генерал Шърман продължава да расте и добавя ежегодно дървесина, достатъчна за пет-шест стаен дом.