Архив за етикет: живот

Пред Божия съд

Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!

Трайната любов

Любовта трябва да се изпитва. Тя се променя. Може би не разбираш какво искам да ти кажа?

Любовта от типа на физическото увлечение: „Той е толкова красив, тя е чудесна“ – може да изчезне.

Щом нещо не върви както трябва, този вид любов може да излети през прозореца. Но от друга страна, истинската любов се самообогатява. Тя преминава през проверки и става по-силна. Любовта се доказва с действия, не само с думи.

Когато тя казва:

– Как можеш да ме питаш дали те обичам? Погледни всички онези неща, които съм направила задно с теб. Как би нарекъл всичко това?

Този вид любов, който осъзнаваш, че имаш чрез живота, който сте си създали заедно с любимия, е траен.

Когато приключиш

Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.

Не това, което трябва

Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?

Откритие

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.