Ако срещнете бремена жена, която има 8 деца, от три са глухи, две са слепи и един е умствено изостанал, а самата тя е болна от сифилис, навярно бихте я посъветвали да направи аборт?
Преди да отговорите на този въпрос прочетете още един.
Трябва да изберете нов световен лидер и вашия глас е решаващ.
Ето информация за трите кандидата:
Първи кандидат:
Общува с нелоялни в политиката, консултира се с астролозите, има две жени, пуши без спиране и изпива по 8-10 чаши мартини на ден.
Втори кандидат:
Два пъти е изгонван от поста си, спи до обяд, опитвал е опиум в колежа, изпива около литър уиски всяка вечер.
Трети кандидат:
Има военни награди, вегетарианец, не пуши, пие рядко бира и никога не е изневерил на жена си.
Кого от тримата избрахте?
Правилните отговори са по-надолу:
Първият кандидат: Франклин Делано Рузвелт
Вторият кандидат: Уинстън Чърчил
Третият кандидат: Адолф Хитлер
Ако отговорът за аборта ви е „да“, то вие току що убихте Бетховен.

Балон летял във въздуха. Човекът, който летял в него не знаел къде се намира. Спускайки се към земята, забелязал една жена. Той се приземил дотолкова, че да може да я заговори:
– Добър ден! Ще ми помогнете ли? Бях се уговорил да се срещна с един човек, но сега не зная къде се намирам.
– Сега вие се намирате на 30 фута над повърхността на земята, между 59 – 60 градуса западна дължина и между 40 – 41 градуса северна ширина, – отговорила жената.
– Вие програмист ли сте?
– Да, а как разбрахте?
– Вие ми отговорихте абсолютно точно, но как да използвам информацията ви не знам. Честно казано, вие с нищо не ми помогнахте.
– А вие да не сте мениджър по продажбите?
– Да, а вие как се досетихте?
– Вие не знаете накъде да тръгнете и къде се намирате. Благодарение на въздуха вие сте се издигнали  на тази височина. Обещали сте да се срещнете с някого и се надявате, че хората, които се намират по-ниско от вас, ще решат проблемите ви. И последното, даже и в тази ситуация, в която трябваше да се срещнете с мен, виновна оставам само аз.
Ето така се срещнали програмист и мениджър по продажбите.
Изпълнявайте обещанията си. Не търсете виновни и хората ще ви търсят.

Изглежда април е доста напрегнат. Често срещам хора, които се оплакват, разочаровани са от всичко и нищо не може да ги успокои. Много са станали раздразнителни в къщи и на работа. Всички мислят, че така не може да продължава, но не могат да се спрат.
Където и да сте кажете няколко добри думи от рода на: „От трудностите не можеш да се скриеш!“ или „Не всичко приемайте на сериозно“. На хората им става по-леко. Душевните рани впримчват човека, понякога една дума може да донесе известно облекчение. Обикновено заетите хора са обкръжени от хора също толкова много заангажирани, така че няма кой да спре и да поговори.
Представете си жена, която се връща от работа. Денят й е бил много напрегнат. Тя бърза да приготви вечерята. Малко по-късно се връща мъжа й и ядосано мърмори:
– Пак зеленчуци. Не можеш ли да сготвиш нещо по-хубаво?
– А ти сутринта защо не изхвърли боклука, колко пъти те молих, – изригва като вулкан жената.
Може би по-добре щеше да прозвучи така:
– Навярно е така. Ти си много уморен след работа. Бих искал  да ме разбереш, аз също съм уморена….
Но нищо такова не излиза от устата им и те започват да се критикуват за грешките си.
Когато сме уморени, вместо да благодарим се оплакваме: „Защо не си направила това….?“ или „Направи и това и това….“. Мисля, че всеки трябва да се спре и да се запита, дали тези думи иска да чуе твоя събеседник.
Ако сега сте се срещнали не е нужно веднага да се оплаквате и да критикувате. По-добре се усмихнете и кажете нещо приятно. Може някой от вас да каже: „Аз не мога да говоря това, което не чувствам“.“ Когато казваме добри думи, ние започваме истински да изпитваме благодарност. Ако има нещо, от което искате да се оплачете, оставете го за по-късно, тогава вашият събеседник непременно ще ви изслуша.
Като начало застанете пред огледалото и кажете: „Благодаря.“ Няма нищо страшно, ако отначало това бъде за вас като преструвка.

В северната част на Камчатка, сред малочислените народности, в продължение на векове се смятало за голяма чест, гостът да има интимна връзка с жената на стопанина.
За тази цел съпругата се стараела да изглежда толкова желана за госта, че той не можел да устои на изкушението.
Когато след година домакинята роди дете от непознатия, се отбелязвало като голямо събитие и се устройвал празник в цялото селище.
С какво е свързано всичко това? С естествените проблеми на затворената етническа група. Новородените се раждали слаби, болнави, повечето умирали като бебета.
Затова привличането на чужд човек за възпроизводство на поколение се смятало за реално спасение и оцеляване на племето, граничещо със чудо“
Подобни обичаи се срещат при ескимосите от Аляска, австралийските аборигени и при хората живеещи в долините на горен Тибет. Всички тези племена и народи имат причини, за да бъде това традиция при тях. Изглежда мисълта за запазване на народа и племето при тях е от решаващо значение, но странното е, че са решили по такъв начин да решат проблема си.

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?