Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.

Тази вечер беше необикновена за него. За това успя да подтисне гнева си. Гребна от чинията и веднага смени неудобната тема:

– Много е вкусно. Вътре има подправка, която не познавам.

Възрастна жена, която седеше срещу него, се усмихна с благодарност.

– Това е стара семейна рецепта, – поде с мелодичния си глас жената. – Не ме питай за нея, защото няма да ти я кажа.

Тя му подаде парче хляб. Той го натопи в яхнията и отхапа от него. Този вкус му беше непознат, никога до сега не беше опитвал подобно нещо.

– Ако отвориш ресторант, ще направиш голямо състояние, – весело добави той.

– Бизнесменът никога не спи в теб. Радостта и удоволствието имат стойност за теб, само ако можеш да ги превърнеш в продаваема стока. Това е като да преградиш с бент реката и да я превърнеш в блато.

Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.

Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.