Представете си млад човек, обхванат от буйно желание да вика, да скача, да пие, да се радва на живота.
А сега вижте друга картина.
Представете, че в подобно настроение млад жизнерадостен момък.
Той влиза в ресторант, пие повече от необходимото, напива се, става, пада, събаря маси, строполява се, удря си главата, чупи си краката, ранява се до смърт.
Е, това вече е бракът.

Стояха двамата един до друг. Той не искаше тя да си тръгне. И й каза:
– Не се отивай. Обичам те!
– Но ти не ме познаваш…. – смутено каза тя.
Той настойчиво продължи:
– Има два типа мъже. Първите още преди да са се влюбили, се стараят да разберат как тя яде сандвича си, как реши косата си, какви дреболии я притесняват, за какво се гневи на баща си и всякакви други истории-легенди, които се разправят за избраницата му. Другите пък, аз съм от тях, се влюбват, без да знаят почти нищо за девойката.
– Значи си влюбен в мен, защото изобщо не ме познаваш? Наистина ли наричаш това любов?
– Такава е любовта, която дава всичко на човека.
– Значи след като видиш как ям сандвич и с какво си закичвам косата, любовта ти ще секне?
– Не, тогава нашата близост ще се задълбочи, ще се превърне в желание на телата ни, в щастливи спомени, които обвързват.
Настъпи тишина.
– Как така ме обичаш, без да ме познаваш?
– Понеже си красива… Понеже си представям, че ще бъдем щастливи… Понеже ще мога всичко да споделям с теб, без да се срамувам. ….

Животните, отгледани от хора, също си вземат домашни любимци.
Една маймуна била научена да „говори“ езика на знаците. Въпросната горила Коко била много щастлива от съжителството си с изследователката доктор „Пени“ Патерсън.
Горилата имала едно огромно желание, повече от всичко тя си мечтаела за свое котенце. Затова през 1984 г.добросърдечната доктор Патерсън й подарила едно.
Коко нарекла своя любимец Ол Бол и се отнасяла към него като към свое бебе. Давала му сладки и го обличала с „малки дрешки“ – шапчици и всякакви парченца плат.
Маймуната често се опитвала да накара котенцето да я чеше и да я гъделичка. и когато малкото се държало добре, Коко обяснявала с езика на знаците, че то е „мекичко, добро коте“.
Скоро след това Ол Бол било прегазено от кола и умряло. Коко била съкрушена. Нищо не можело да я развесели. Накрая доктор Петерсън се принудила да й подари друго котенце.

Един човек се обърнал към минаващия планинец:
– Как можеш така леко да ходиш по ствола на дървото надвесено над
пропастта? Докато те гледам как се движиш,  аз се треса целия от страх!
– Когато минавам по това дърво, обикновено отивам за вода без която аз и
моето семейството ще загинем. А когато се връщам, толкова искам да видя
семейството си, че не мисля за пропастта отдолу.
– Но какво да правя с моя страх? Как да ходя над пропастта без да се
страхувам?
– Ако имаш силно желание или си в  крайна нужда, ще забравиш, че вървиш
над пропаст.

Шейсет годишен мъж и жена празнували 35-годишнина от сватбата си в малък ресторант.
Цветя, музика, романтика…
Изведнъж се появила  една фея, която им казала:
– За това, че сте били добри един към друг 35 години и никога не сте си изневерявали, живели сте спокойно и щастливо, искам да ви изпълня по едно желание. Искайте каквото желаете.
Жената радостно възкликнала:
– Искам околосветско пътуване с любимия си.
И изведнъж те получили билети за разкошен лайнер в ръцете си.
Дошъл ред на мъжа. Той се замислил и казал:
– Това разбира се е добро, романтика и всичко съпровождащо я, но такъв шанс ти се пада само един път в живота.. Извинете ме, но бих искал да имам жена с 30 години по-млада от мен.
Жената била шокирана, но желанието си е желание…
И изведнъж мъжът станал 90-годишен старец…
Мъже внимавайте, феите са също от женски пол!