Тази година в Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Ел Салвадор е имало много нисък добив на зърно поради жегата, която се свързва с климатичния феномен Ел Ниньо.

Това климатично явление се характеризира със значително затопляне  на повърхността на вода в източната част на Тихия океан. То е придружено със суша, която е заплаха за селското стопанство.

Експерти от Организацията по прехраната и земеделието отбелязват, че лошата реколта в Централна Америка ще доведе до обедняване на голям брой земеделски производители, които самостоятелно не могат да се оправят от ударите на стихията.

През тази година последствията от Ел Ниньо са още по-сериозни в сравнение с тези, през миналата година. Две години подред населението в района страда от засушаване.

По предварителни данни, в Централна Америка през тази година ще бъдат събрани царевица 60 процента по-малко от очакваното и бобови култури – 80%.

Организацията по прехраната и земеделието призова за мобилизиране на ресурси за осигуряване на пряка помощ на засегнатите фермери.

Експерименталната гора създадена от американските учени, представлява най-чувствителната екосистема.

На оградено място в торфено блато растат хвойнови дървета.

По време на изследването климатолозите повишават концентрацията на въглероден диоксид и температура на въздуха, за да се предскаже влиянието на глобалното затопляне върху съдбата на Земята.

В торфено блато в северната част на щата Минесота, където преобладават хвойнови дървета, е построен корпус под открито небе. Височината му е 8 метра, а площта е 8,1 хектара.

Поставените дъски позволяват на учените да минават над тресавището без да го докосват.

Концентрацията на въглероден диоксид в корпуса се увеличава двойно в сравнение със сегашната атмосфера, а температурата е почти с 9 ° по-висока в сравнение с тази зад границите на участъка.

Тези блата поглъщат въглероден диоксид, но при по-високи температури, започват да изсъхват и сухият торф излъчва CO2.

Хвойновите гори разположени в северната част на Земята, не са свикнали на жегата и високите температури.

Очаква се експериментът да продължи 10 години.

В Америка са започнали да продават детско столче, които напомнят на родителите, че са забравили детето си в колата.

Столчето с „напомняне“ за забравено дете е разработено от  компанията Evenflo и веригата супермаркети Walmart.

То е оборудвано с допълнителен сензор SensorSafe, който се слага в детския колан, който проверява  дали колана е закопчан.

Вторият компонент на системата е свързана към OBD-порт на колата и се синхронизира със сензора за безжична връзка.

Устройството следи работата на двигателя и ако водачът изключи колата, а не откопчае детска седалка, се чува предупредителен звук.

„Умното“ столче струва около 150 долара. Датчика и приемника може да се поръчат отделно за 8 и 50 долара съответно.

Това устройство е съвместимо с автомобили, произведени след 2008 г. За хибриди и автомобили със системи за старт / стоп ще бъде пусната специална модификация на сензорите.

Според данни на Университета Сан Хосе, само през миналата година в САЩ от жегата в колите са били уби 37 деца.

На някои места в Америка действа така нареченият „закон на добрия самарянин“, който позволява да се отвори кола без разрешение на собственика ѝ, ако вътре има забравено дете.

Кладенецът Чанд Баори е една от най-подценяваните атракции в Индия.

Стените на сградата са построени под формата на двойни стълби, които симетрично се спускат от 13-я етажа, близо от 30 метра.

На дъното му се намира езеро с изумрудено зелена вода.

Чанд Баори е построен от Чанд от династията Никубха между 800 и 900 г. пр. н.е.

Водата винаги е била прохладна, въпреки жегата и засушаването в Раджастан.

Няма я вече баба Димка. Тя бе известна със своята доброта и човеколюбие. Това бе компенсация за злата ѝ участ.

Бай Димитър се бе върнал назад в спомените си и разказваше за нея:

– Падна и навехна крака си като младо момиче. Уж нищо и никакво падане, но окуця за цял живот.

– Тогава не са ли я водили на лекар, да ѝ оправи крака? – попита младия Благой.

– Нямаше кой да я заведе, – с тъга каза бай Димитър. – Младо, хубаво момиче, работливо и пъргаво, но на остана стара мома, без свой дом и семейство, но имаше широко сърце и душа.

– Този дефект на десния ѝ крак се бе превърнал в ужас, – спомни си и леля Дафинка. – Сковаваше се цялата и дясна половина. Болките ѝ от ден на ден се увеличаваха и трудно се движеше. Дори бастуна не помагаше. Правеше няколко стъпки и спираше.

– Като готвачка бе ненадмината, – продължи бай Димитър. – Нейните гозби бяха ненадминати. Който ги е опитал, все пита за тях.

– Връстничките ѝ по-младите невести все я търсеха за съвет и помощ в готварството, – каза баба Гана. – И аз съм ходила при нея, да ми помага. Никого не връщаше, споделяше всичко, което знаеше и бе научила.

– Почти отгледа Гена, – каза жената на Манол. – Аз по цял ден бях на къра, а тя се грижеше за дъщеря ми, като майка. Не зачиташе предразсъдъците и назадничавите разбирания. Първа проявяваше внимание и нежност към обърканите невести след женитбата. Винаги намираше с какво да ни окуражи и подпомогне.

– Момчетата възприемаше като синове и внуци, – засмя се Горан. – Това, което живота ѝ бе отнел, тя си го допълваше като дружеше с децата. Когато и да идехме при нея все ни даваше по нещо – прясно сирене, масло, яйца, кисело мляко. Никога не пропускаше рождените ни дни. Куцук куцук, ще потропа на портата ще прегърне рожденика, а в шепата му ще мушне понякога банкнота, която може би е преполовила и без това малката ѝ пенсийка.

– Златна беше нашата баба Димка, – каза Златан и едва не се разплака. – При нея всичко имаше и добра дума, и съвет, и да ни почерпи…..

На погребението ѝ дойде цялото село – млади и стари, мъже и жени, най-много бяха деца. Беше голяма жега, но всичко живо изкачи голия рид, за да изпрати баба Димка до вечното ѝ жилище.

Това бе един почтен и достоен човешки живот……