Изворът, който бликаше под шарената сянка безгрижно и спокойно ромолеше. Дърветата от древни времена са хвърляли сянка над чашата му.
Колко е необикновен животът на един извор! Всеки миг се ражда отново, а по възраст се мери със скалите и далеч превъзхожда дълголетие на гората.
Някаква змия, която се криела в този извор, колкото и чист и невинен да изглежда се промъкнала в един старец и си живяла там дълги години, като тормозела стария джентълмен повече, отколкото можел да издържи човек.
В сърцето на всеки човек има достатъчно отрова за появяването на цяло гнездо змии.
Няма ли някакъв лек за това ужасно зло?
Има, но е непостижимо. Ако човек успее да забрави само за миг…, змията може и да не издържи в него. Човешката разстроена мисъл е причината, която я е родила и хранила.
Чудовищният егоизъм, проявил се при всеки под формата на ревност, е най-страшен демон, промъкнал се в човешкото сърце. Може ли гръд, в която той толкова дълго е живял, да се пречисти?
Миналото, колкото и печално да е, няма да хвърля сянка върху бъдещето. За да му отдадем дължимото значение, трябва да го приемем като един анекдот от Вечността.

Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. В нашия свят хората са загубили способността си да различават доброто от злото. Няма правосъдие, има само вакханалия и несправедливост. Съдиите оправдават виновните и наказват невинните. Медиите представят събитията в света лъжливо. И колкото повече се цени лъжата, толкова повече лъжите се умножават. Не усещате ли във всичко това духа на Содом?
Ние живеем в глобалния Содом.  Содом изразен в световен мащаб, там където е изгубено чувството за срам и справедливост. Жестокост, лъжа и безсърдечие, презрение към по-малко сполучилите, всичко това е извращение на самото битие. Разкош, лъжа, грабежи и убийства с цел печалба, това е тъмния свят на лесните пари. Безусловно всичко това влече след себе си всякакви извращения. Където няма справедливи закони, там се шири беззаконието. Там, където се радват на чуждата мъка и се обогатяват са сметка на обикновения човек, като му взимат насъщния хляб е Содом.
Днешното общество се е върнало назад, само че в по-извратена форма усилена от техническия прогрес. Днес в света градове подобни на Содом и Гомор жителите, на които съвсем са загубили съвестта и честа си, стават все повече и повече.
Кървавите конфликти и природните катаклизми са белег, че човечеството е достигнало до дъното. Време е всичко да се сгромоляса и да започне поправлението. Нашия свят е на кръстопът, да се осъзнае и поправи или да изпита тежки страдания. В историята нещата се повтарят не веднъж. Ето ни и пример – огън унищожи Содом и Гомор.
Тези, които посетят Мъртво море днес и видят серните източници, и следи от вулканичната дейност, могат да си помислят, че унищожаването на тези градове е пряк резултат от тектонични процеси. Но какво е породило тези процеси? Това, което сме склонни да считаме за причина, в действителност се явява следствие. Полувековните геофизически наблюдения на учените убедително говорят за негативното влияние на човешкия егоизъм върху геомагнитните процеси. Геомагнитни бури засилват възходящия поток на магмата, което от своя страна задвижват литосферните плочи, причинявайки земетресение.
Човекът трябва да се промени. Той трябва да смени егоистичните си желания и намерения с нещо по-добро. Любовта към околните и всичко наоколо отслабва негативните процеси, а това води до равновесие. Друг път за спасение няма.

Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.

Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.

Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.

Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.

Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.

Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.