На детската площадка стоеше жена с 3 годишната си дъщеря. Детето се бе вкопчило в крака ѝ и хълцаше сърцераздирателно. Въпреки подканите, то не искаше да отиде да играе с другите деца. Попитах:

– Какво се е случило?

Майката ми разказа с разбиране и съпричастнот за случилото се:

– Току що бяхме на гарата. А тати, когото очаквахме не дойде. От влака слезе само таткото на Деница.

Съчувствах искрено на малката, но успях само да кажа:

– О, сигурно е много разочарована.

Детето ме погледна. Едри сълзи се стичаха по лицето му. Но скоро започна да гледа другите деца и след две минути тичаше радостно с тях наоколо.

Дълбоката болка беше изживяна, от нея нищо не остана. Така тя направи място за други по-ведри чувства.

Веднъж Шукшин се разхождал с малката си дъщеря. По пътя срещнал стар приятел. Отишли с него до близкият ресторант. Пийнали си, по разговорили се.
За дъщеря си, която оставил за минута на входа, съвсем забравил, а когато си спомнил и изскочил на улицата, нея я нямало.
Паникьосан обиколил целия район, всички дворове и веранди …
Докато бягал, дал обет: ако намери дъщеря си, в устата си да не сложи капка алкохол.
Накрая я открил. А обетът си не нарушавал нито на Нова година, нито на рожден ден ….
Веднъж след поредното снимане на филма „Те се сражаваха за родината“ екипът бил на гости у Михаил Шолохов. Домакинът уговарял Шукшин да изпие поне една глътка шампанско, но той категорично отказал.
Тогава Шолохов обидено казал:
– Когато ти дойда на гости в Москва, дори до чаша с чай няма да се докосна!

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Искам да ти кажа, че се жениш за едно чудесно момиче. Когато си мисля за нея си я представям като моя дъщеря.

Тя е много мила и търпелив. И ти трябва да си такъв към нея.

За изграждането на брака и семейството трябва да работите заедно. С нея трябва да обичате три неща: един друг, децата си и семейството си.

Може да се случи да се скарате, но и тогава се обичайте.

Ако не можете да разрешите проблемите си, разгледайте сватбените си снимки. Спомнете си хубавите мигове, които сте сътворили заедно.

И тези спомени ще ви съберат отново.

В дома на един психолог имало човешки череп, на който били очертани зоните на мозъка.
Това била любимата играчка на пет годишната му дъщеря. Освен това момиченцето било убедено, че главите на всички хора са разчертани и обозначени със съответен цвят по рождение.
Веднъж на гости дошъл един плешив човек, който нямал никакви цветни линии на главата.
Представете си в какъв шок изпаднал човекът, когато малкото момиченце се покачило върху него с флумастери, за да коригира недоразумението….