Семейство било на екскурзия в Италия. Обикаляло  в старинната част на един град. Минавайки край една църква петгодишната дъщеричка дръпнала майка си за ръкава и попитала шепнешком:
– Мамо, а какво е това здание?
– Това е църква, тук живее Бог.
– Но ти ми каза, че Бог живее на небето ….
– Нали знаеш, че Бог е навсякъде? Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Детето изненадано я погледнало в очите. Майката се опитала по друг начин да обясни на детето това, което било непонятно за него.
След десетият опит на майката, детските очи светнали и детето пояснило:
– А, разбрах! Бог живее на небето, а тук идва на работа…..

Вие разбирате, че вашите деца са пораснали, когато дъщеря ви започне да използва червило, а сина ви изтрива червилото от устна си.
Днес майка вечеря с най-големия си син в необичайно идилична обстановка, без бащата и уговорката да се яде малко повече.
Изведнъж осемгодишното съкровище със страшното име Страхил се навежда към майка си и я пита:
– Мамо, помниш ли, когато преди три дена трябваше да се закълна  в твоето здраве?
– Помня, миличък, как да не помня.
– Мамо, а как се чувстваш сега?

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Не само смелост и сила могат да направят човека герой. Не по-малко важна е способността да се вземат бързи решения и да се действа.
В Ню Мексико шофьорът на училищен автобус по време на пътуването изведнъж получил припадък и загубил контрол над колата. За щастие, това забелязала на време майката на една от ученичките, очакваща автобуса заедно с дъщеря си на спирката.
Тя започнала да тича близо до автобуса и с жестове успяла да убеди едно от децата да отворят вратата.
След като влязла Ронда Карлсен се втурнала към шофьорското място, хванала кормилото и успяла да спре автобуса.
Нейната решителност е спасила не само децата, но и минувачи, които лесно са могли да попаднат под колелата на неуправляемия автобус.