Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Белгия отпразнува навечерието на Нова година с необичайно високи за това време на годината температури.
Контролният термометър в Брюксел е показвал 10,4 градуса по Целзий. Това се случва за втори път.  През 1883г. през новогодишната нощ е отбелязана температура от плюс 11 градуса.
Метеоролозите обещават повече топлина през първите няколко дни на тази година, придружен от доста силен дъжд.
На тревните площи  и цветните лехи в белгийската столица цъфтят цветя, сред които могат да се видят рози. Изглежда растенията са сбъркали сезона.

Тази необичайна постройка се е появила в един малък холандски град при реконструкцията на стара брегоукрепваща стена.

Уникалността на моста се състои в това, че се намира под нивото на водата. Той се явява част от бреговата укрепителна линия построена през 1628г., с помощта на която били свързани няколко градове и села чрез пясъчни и камени валове. При случай на отбрана по време на война, с помощта на тези валове, района можел да се залее с вода.

От разстояние мостът не се вижда. Стърчат само главите на минувачите. Ако човек се приближи може да види само много тесен ров.

Мостът остава сух по време на дъжд, а валовете от двете страни на брега отвеждат излишната вода. Нивото на водата в канала остава непроменено.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Много насекоми са виртуози на полета. Например комарите могат да летят нагоре с краката. Някои могат даже да летят под дъжда без да се намокрят. Осите и пчелите обитаващи тропическите райони, развиват скорост до 70 км/ч. Една от северноамерикнските пеперуди по време на миграция прелита 3010 километра. Syrphidae може да направи хиляди махания с крилете си само за една секунда.
Ако сте се опитвали да убиете муха, навярно сте забелязали колко са бдителни. Тяхната реакция е десет пъти по-бърза от нашата. Очите на мухите са сложно устроени. Всяко от тях се състои от хиляди шестоъгълни лещи, които действат независимо една от друга. Вероятно, изображението, което вижда мухата е разбито на малки сектори.
Някои насекоми възприемат ултравиолетовата светлина, която е невидима за човешкото око. При такава светлина се забелязва, че пеперудата е украсена с привлекателни орнаменти. С тях тя привлича партньора си.
Очите на много насекоми служат за компаси. Пчелите и осите могат да отчитат поляризирана светлина, което им помага да определят положението на слънцето, даже и да е скрито зад облаците. Благодарение на тези си способности могат да отлетят далеко от гнездата си, за да търсят храна и безпогрешно да намерят обратния път към дома.