Рени затвори вратата и се приближи до прозореца. Бръкна в джоба си и извади писмото, което я бе изненадало. „Сега е обедна почивка, всички излязоха и никой няма да ме безпокои“, – помисли си тя и отвори писмото.
Листът бе изпълнен с неравен дребен почерк.
„Здравей, Рени!
Пиша ви вашата леля от Варна. Не сме се виждали от двадесет и пет години, ако не и повече. Мисля, че за това е виновна моята покойна сестрица и ваша майка. Е и аз не съм ангел, но не е в това работа.
Аз отдавна съм вдовица. Погребах мъжа си, стопи се от алкохол. Нека Бог да го съди, често ме биеше. Синът ми порасна и не забелязах кога се свърза с лоша компания. Сега е в затвора, заради участие в групово изнасилване.
Сърцето ме боли като се върна назад в годините. Ето има си дом с градинка, кокошчиците ми носят яйчица, има море и слънце, всичко имам освен щастие. Няма човек без грях на този свят и аз си имам своите.
Не мога да забравя само един мъж, който дойде веднъж и аз му дадох стая през летния сезон. Бях млада, кръвта ми още гореше….Срещахме се, любовта ни бе силна и страстна. Фамилията му бе Пасков и беше от едно родопско село. Може и да си го срещала някъде? А може той и да не е от там. Какво съм се завайкала, от тогава минаха толкова много години….
Така че сега аз нямам деца, нито внуци. Ти ми остана една единствена, племенницо моя. Тъжно ми е без близък човек, често плача. Помня те, такава малка русолява с червени бузки. Та реших да те поканя на гости. Ела с мъжа и децата си, ако имаш семейство. А ако нямаш ела с приятелката си, за да не скучаеш тук, все пак ти си млад човек.
Свършвам до тук и чакам отговор.
Целувки: леля Катя.“
Рени изтри сълзите си и прочете писмото отново. Не бе получавала отдавна писмо. Тя много се изненада, когато намери в пощенската си кутия този пощенски плик.
Леля Катя, каква красива беше…, с тъмни, черни коси, черни вежди, дебели устни и … както се казва пищни форми. Това бе останало в паметта ѝ от посещенията във Варна, но това бе толкова отдавна.
Странно в детските си години Рени искаше да пътува, но никъде не отиваше. И накрая и се падна късмет, пътешествие до курортния град Варна на гости на сестрата на майка ѝ.

Група тинейджъри с ръководителката си влязоха в новооткрития универсален магазин. Момчетата смутено се оглеждаха наоколо, а момичетата забелязваха и най дребните неща в украсата, допълненията към щандовете, необичайния интериор, до сега неприлаган към никоя друга сграда.
Групата пое навътре. Всеки разглеждаше нещата, които го интересуваха, но гледаше да не се отдалечава много от другите.
Пазаруването завърши успешно и всички се насочиха към изхода. Изведнъж едно високо слабо момче усети, че някой му бърка в джоба. Погледна объркано жената, която нахално се опитваше да му набута в джоба кутия цигари. Извика смутено:
– Какво е това? Какво искате от мен? Махнете тази кутия от мен.
Момчето се изчерви и пъпките избили по лицето му още повече изпъкнаха на слабото му лице. Очилата му потънали в лека мъгла нацяло объркаха младежа.
Ръководителката на групата приближи, за да разбере какво се е случило:
– Какво става тук? – попита тя едрата жена увита в кафяв вълнен шал под, който се подаваше поизносена черна пола.
– Исках само да му продам една кутия цигари, – с дрезгав глас избоботи жената, – а той крещи, като проскубано пиле.
Момчето окопитило се, бързо каза:
– Но аз не пуша.
Жената го изгледа злорадо и се изсмя:
– Ти мъж ли си?… Не пушел…., – жената махна с ръка и се отдалечи от групата.
Така и не можаха да разберат логиката й. Ако не пушиш не си мъж или щом си мъж трябва непременно да пушиш. Групата дълго се вълнуваше след случилото си. Едни подкрепяха гледната точка на тази странна жена, а други се присмиваха на съученика си. А момчето беше смутено и объркано. Какво лошо има в това, че не пушиш?

Чували ли сте нещо за раница с качулка?
Става въпрос за стока, която ще се продава в магазин през това лято, а не само за идея. За това са се погрижили от компания Puma.
Този аксесоар е разработен от Хюсеин Чалайн. Отличителна черта на раницата е качулката, която е прикрепена към чантата.
Раницата е предназначена не само за мъже, има такива и за жени. Друга нейна „черта“ е специалното отделение за лаптоп и няколко джоба за мобилен телефон и други портативни устройства.

Н…ое шосе. Полицай спира Бентли, което е превишило скоростта „само“ три пъти. Отваря се плътното тонирано стъкло на колата и полицаят учтиво казва:

– Инспектор Петров, моля вашите документи.

От Бентлито се подава ръка държаща хилядарка. Полицаят я взима бързо я пъха в джоба и казва:

– Приятен ден, постарайте се повече да не нарушавате….

От прозореца се подава нова банкнота, със същата стойност.

– И бъдете внимателен, след два квартала има още един проверяващ…

Отново хилядарка… Полицаят поглежда номера на колата:

– Тук съм вторник и четвъртък от 8:00 до 15:00 часа. Запомних номера ви, през тези дни можете да карате спокойно.

…отново хилядарка….

– Шастие, здраве и успех в бизнеса…

Появява се нова хилядарка…

Полицаят стои известно време като зашеметен, а после като насън казва:

– А помню чудное мгновенье…

Скоро дизайнерът Ами Сонг е представил необикновенна червена рокля с огромни размери. Когато изпълнителката я облича, се създава усещане, че тя се извисява над публиката, която седи в нейните разпилени дипли.
Роклята е представена на фестивала на дизайнерите, който се е провел в концертната зала Йорк в Лондон.
Дизайнера Сонг е от Корея. Според думите му, роклята цели да обедини слушателите и изпълнителя не само чрез музика, а и с нещо повече.
За да я облече изпълнителката се качва по стълба. За роклята дизайнерът е изразходвал 550 метра плат. Височината на роклята е 3 метра, а диаметърът ѝ 20 метра. Върху роклята могат да се разположат 238 слушатели. Всеки слушател се вмъква в определен джоб.
Дали желанието на дизайнера ще се изпълни, не знам, но поне е атрактивно и ще привлече мнозина любопитни да опитат въздействието.